Стихове и поезия от съвременни български автори
Гравитацията
по детски. С вълшебство.
С единайсет километра в секунда –
скоростта на гласа ти.
Зелена слушалка. ...
Глътка от смъртта
изникваха все тръни и бодли.
И със страшна сила ме пробождаха –
тъмнина премрежи двете ми очи.
Край езерото: кърваво и мътно, ...
Есенен вятър
разсъбличайки бавно, еротично дървета и храсти
чак до първия сняг.
Есенен вятър сътворява красота хей така на шега
многогодишно, ...
Молитва
в главата ми луда единствено тя е,
макар че не вярвам на Бога,
в момента го моля, но той не желае
молитвата моя да чуе ...
Интереси
От много неща
Задаваше въпроси
На всякакви теми
Винаги искаше да знае ...
Отначало
те повтаря.
Като сол в раната
горчиш
на върха на езика, ...
...
се увивам.
И оставам без думи.
Безмълвна стоя
и чакам теб ...
не искай
ръката си подай ми тихо,
премълчи дума или две,
знам, не ти помагам,
с това замръзнало сърце! ...
Бих те върнала отново към живота
ако имах шанс точно в този час;
и душата си – наместо твоята,
бих била винаги готова да пожертвам аз,
защото животът ти бе по-ценен и от моя: ...
… под жълтата шапка на Срещата… Или: едно сиротно
а ние с теб останахме деца,
които още я чакат да свърши.“
Николай Владимиров
… под жълтата шапка на Срещата… ...
Надир
по хоризонтала,
разнопосочни вектори,
нелепо
линията права ...
Ритъм по Великотърновския надпис на кан Омуртаг
извор:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BD_%D0%9E%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B3
Човек и добре
да живее, умира ...
Каменен
си в удобно бездумие сгушен,
и вместо отдавна да спиш,
ти мислиш, и гледаш, и слушаш.
Ти, бездънен каменен съд, ...
Ранна есен
Небето есенно е тъмно.
Дъжда край мен барабани...
О, не личи, че вече съмна –
и есента се настани! ...
Без любов не мога
Без любов – ни ден.
Искам те, за бога.
Искам те за мен.
Без любов – в очите ...