Поезия

253,1 резултата

Ако можех да видя с очи на художник

Ако можех да видя с очи на художник
===============================
Ако можех да видя с очи на художник
този свят — за минута поне,
бих разбрала навярно какво го тревожи ...
775 3 5

Път към върха

Реших да изкачвам планинският връх
зареял се горе в небето.
Погледнах го бегло, но смело реших
не ще издържи на сърцето.
И тръгнах да крача със горда глава, ...
587 1

Пред буря...

Пред буря...
С атавистичното усещане за буря
тревожно вятърът сгъстява тишината,
но синкав здрач към въздуха притуря:
изящната прозрачност на нещата, ...
584 3

Невъзможен миг

Очите ти са огнена магия -
ти влизаш девствена сърна.
Смутен, с невидимо усилие,
докосвам те през розова стена.
За миг светът се свива в точка - ...
1.6K 4 28

С много обич. Кака

Много отдавна, не беше то вчера,
/минаха точно четирсет лета/,
братче ще имаш, подшушна ми леля
и аз примирено приех те с вестта.
Дойде` в своя час, синеок, ококрен, ...
746 7

Тост за Залеза...

Тост за Залеза...
... на Залезът обичам цветовете:
възторжени и горди цветове-
как в танцът им тържествен на небето
се раждат и умират светове!... ...
646 5

История

ИСТОРИЯ
Зад нас си отиват години.
Всеки пита – кой, кога ще умре.
А вечер заспиваме с вините,
че неродено щастие някой ще спре. ...
929 1 4

Красота 2

Помня деня, когато те видях -
светлина ме озари тогаз.
И веднъж сънувах те, докато спях
и никога не ще те забравя аз.
Като роза в майски ден ...
499

Неделна Просякиня

Неделна Просякиня
Надеждата ме гледа във очите,
пред църквата протегнала ръка,
а в погледа ѝ гледат скрити
отнякъде неземните неща. ...
465 5

Желая да се сбъднем

Желая да се сбъднем
в топъл сън,
да се прегърнем,
нека сняг вали навън...
А по прозорците да ни рисуват феи ...
946 4

Не мога да забравя

Един зелен поглед,
две горещи устни.
Яка мъжка гръд,
ръка една, която
не иска да ме пусне. ...
861

Сезона на кръговрата

Сезона на кръговрата…
Запиляха се летните дни зад хълма.
Слънцето и Луната тъжно и тихо лежат.
Есента дойде красиво разперила крила.
Обичам в нея всичко, дори гарваните, които кръжат. ...
917 4

Юлска среща в акростих

ЮЛСКА СРЕЩА
В АКРОСТИХ
Аморално ли е толкоз
бързащ, запъхтян, горещ,
в делничната обиколка ...
604

Монолог за мама

Пак споходиха те, мамо,
черните кахъри –
до деветото коляно
пърхат от яхъра.
От разбоя ти в стайчето – ...
669 4

Богомили

Богомили
1.
Нийде в мрака лъч не блясва,
ни надежда слаба,
даже мълния не трясва- ...
473 3

Няма път обратен

И ту направо, ту накриво
вървя напред по пътя прашен.
По светло и по тъмносиво
превземам аз баира страшен.
И смелост имам, и страх ме хваща, ...
586 8

Знам кой си...

Не искам и да знам какъв си,
сърцето ми разказа за това,
ти моят бряг жадуван и скалист си,
катеря те и бързам към върха.
През вените течи ми да живея, ...
569 7

Моя лекарски дълг

Без отдих тичам ден и нощ...
Не казвам никога не искам!
Не знам, не мога - са кудош.
И винаги си нося риска.
Протягам своята ръка... ...
471 1 3

Горещо лято

Утрото изригва в пламъци,
зад хоризонти млечно бели
и лодките са вестоносни странници
с копнежи към брега поели.
Слънцето в душата ми наднича ...
1.1K 4

Многолика

Многолика
Всяка любов
е различна
изгрев
от син хоризонт ...
598 2

Желанието на душата

Желания спонтанни и безкрайни
изникват в мене всеки ден...
По пътища далечни и незнайни,
вървя към тях аз устремена.
Но днес, обгърнала ме самотата, ...
714

MXY7

Понеси ме, моя Бети
помежду крилете.
Изведи ме по пътеки,
водещи към боговете.
Пусни ме отвисоко, ...
552

Приятел

Приятел
Приятел в нужда се познава,
да е до теб в трудност, не само в забава.
В лоши моменти, когато всички те изоставят
и имаш проблеми, за тебе забравят. ...
808 4

Изгубена

Не се намирам, аз ли съм това?
Докоснах спомен, всичко в мен се срути.
И тази вечер ще извикам самотата
Горчиво питие пак вместо мен да купи.
От тази чаша спомени текат, ...
471 1

Мазохист

Мазохист
А може би обичам да боли
и всичко да е трудно,
„Грешиш!“ - умът ми да шепти,
но сърцето си не мога да отскубна. ...
1.2K 2

Аз и морето

Отново вървя си сама аз по пясъка
и срещам на вятъра прохладните це лувки.
Звездите зад облаци скриват си блясъка,
но усещам аз пак нежните им милувки.
Солената влага навлиза в душата ми, ...
862

Лудите

Лудите
Облечени в раздърпани халати,
избелени от хиляди пранета,
присядат двама луди сред цветята
под звуците на хор от сто щурчета. ...
605 5

Единствена

Една съдба - зачеркната от Бога.
Една душа - изгряла във звезда.
Една жена - загърбила облога
завинаги превърна се в сълза.
За мъж един - единствена любима ...
695 8

Смирения пред хлебеца на Бога

Да гледаме с добри очи,
когато утрото прокапва,
а съненият град е чист,
като видение сред мрака.
И слънцето е само свещ, ...
692 1 10

Рожден Ден

Рожден Ден
Рожден ден спря на твоя праг,
подарък носи в свойта пазва.
Да! Той е като първи сняг -
и посред зима изненадва! ...
1.8K 4

Усмихни се

Лесно се вина вменява,
лесно се душа вини...
Но душата твоя който я познава,
едва ли би опитал да ти я вмени.
Когато знаеш как да оцелееш. ...
418 4

Ботев и Вазов в учебните програми ще се редуцират

Събуди се, българино заспал -
Ботев и Вазов редуцират в учебниците.
Стресни се, не си умрял -
изобличи тях - безродниците,
що българското погазват ...
500 2

Дъждовно

Сега съм някак твърде различна,
далечно-дъждовна във сивия ден,
и странно на времето някак приличам,
прихлупило чело зад облак ранен.
И крехка в очакване твое притихвам, ...
1.3K 16

Дали ще успее…

Ще се любя с вятъра,
но не онзи летния,
горещ,
който зачервява лицето
и пали кръвта ми, ...
618 7

Да посееш изгрев

ДА ПОСЕЕШ ИЗГРЕВ
Върхове от неказани думи,
падини от нечути желания.
А над тях този изгревнорумен
ден, притаяващ дихания. ...
835 15

Четвъртък

Заесени... Днес нямам никакви планове
(като цяло). Довечера само да пална камината.
Чувствам се леко пастелно. Живият пламък
поразглезва душевния климат.
Безцелно вървя и подритвам си жълъди, ...
968 8

Сред ежедневните, банални грижи...

Сред ежедневните, банални грижи -
душите ни умират всеки ден...
Минутите... изгубени се нижат.
И бавно се превръщаме... във тлен.
Дребнави, жалки ядове ни тровят. ...
797 2 5

Време

Когато трябваше да бъдем верни –
бяхме,
през иглени уши ни вдяваха,
но оцеляхме.
А бе зелена някак си тревата, ...
684