Стихове и поезия от съвременни български автори
От утре
Прощалната ми свещ догаря,
Пустиня е пред мен светът.
Позволи последно да погаля
Лика ти, и греховната ти плът. ...
Позволи ми да те разгадая
да смекча товара от плещите ти.
Това, дето вътре те изгаря
и тая тежест, дето носиш във очите си.
Аз зная, виждам, в теб, вътре, има много. ...
Не беше пролет
Мъгла и мрак! На пролет не прилича.
Слънцето не грее, едва наднича.
Ветреца тихо във вечер звездна,
глас извива в песен нежна. ...
Минало незабравимо
Аз все се връщам в моето начало,
направеното в мойте първи дни,
във времето със мен до тук вървяло
до полета на първите мечти... ...
Мечтание
от лунни нишки сребърен костюм,
посипа го със звезден прах,
втъка му бляскави комети
и сложи му от своя пролетен парфюм. ...
На разсъмване
... И тишината леко се разрежда,
побързала да изпревари мрака.
Събуждам се в ръцете ти. Поглеждам.
И, сънено да се усмихнеш, чакам. ...
Звяр
по средата на тялото
се блъска звяр,
миришеш му на познато,
иска да се сгуши в краката ти ...
Killing Time Equals Creating 🇬🇧
Somebody's Trust,
somebody's First glance
of acceptance by signing...
A sign of our thoughts ...
Кажи ми
как се раждат герои?
Жените днес вече не могат,
мъжете са по запои...
Нима е било по-леко, ...
Празнота
шепот на сенки по глъхнещия бряг,
малко пламъче - обречена искра,
бисерно-мълчалива обичаща сълза.
Ромон на спомени - объркани дни, ...
На бездомните хора
а мнозина са бездомни.
Докога ще живеят в нищета,
кога ще видят в живота красота?
И ето - от глад гинат те - ...
Разнищена същност
Омерзено време! Хора и мисъл
на похабена вече съвест....
Човекът в болка днес е написал
непозната за лъжата повест. ...
Не кради!
О, не кради! Нам Господ ни е казал.
Та всяка вещ си има господар.
И кражбата е някаква зараза...
За българите тя е навик стар! ...
Поглед от Витоша
и чупи стволове на две,
а дървояд на легиони
борòвете ни как яде,
превръщат горските масиви ...
Мълчи, Сърце!
Недей да шепнеш в тъмнината обещания!
И същността ми не превръщай във оазис
Сред пясъчните бури от желания!
Мълчи, Сърце! Не ме оставяй ...
Метаморфоза
да те обгърна с жадни пръсти
чак до мозъка на костите ти.
Да изуча вкуса и аромата ти
до последната им скрита клетка ...
След хиляди години
Хиляди лица.
Разпиляни за наказание,
навсякъде по света...
Години и столетия ...
Един подпис
обувките на детството ще сложа
и може би ще ме боли.
Замахнал спомена ще дръзне
да разяде портрета стар. ...
Силата в мен
когато няма те до мен,
това научих до болка добре.
Но щом те заболя...
А тъкмо бях решила, ...
душата
със своето весело дайре
и сини пеещи мъниста,
с дузини вихрени поли
не можеш да плениш, човече. ...
О, миг на щастие...
О, миг не бързай ти да излетиш,
поемаш риска да ме натъжиш
Знам, че времето ми скъпоценно управляваш ти,
но живота ми,официално на мен принадлежи! ...
Капан
във сиротната държава
с нокти, с зъби търси власт,
да я ,,управлява"!
А народът оскотял, ...