Стихове и поезия от съвременни български автори
Вместо огледало
Четирилистни рубаи ме карат накрая да започвам отначало,
а щом реша, че Музата ще хвана – перото ми го няма – чудо цяло!
Дали небрежно нейде съм го бутнал или коварен вятър го е духнал?
Ще трябва пак да почвам отначало с Димитър Милов вместо огледало.
Нощно кормуване
Светят фарове, иначе тъмно е като във рог
и броят наум гумите дупки по пътя. Двигател
смесва равно бръмчене към радио в тих монолог –
на безсънни самотници вечният предан приятел. ...
Прераждане отново
и иска вече свобода.
И то - сърцето - се предава
за чаша ледена вода.
Душата в плътската коруба ...
В ритъма на сърцето
Душата ми отново е сама.
Тялото ми - кухо.
Всичко, що ушите чуват,
скриват тихо под сърцето. ...
Есента се гòтви...
и очѝ към зимата отправя!
И навред целувка след целувка
звънко да раздава - не престава!
Повъзд`ъхва есента тъжовно, ...
Свещичка за теб
(никога не я забравям, сине).
Не мога ли, баща ти я следи
да не изтлее и да не погине.
Във пламъчето твоят дух искри. ...
Ревност на игра...любов наистина...
Ревност изпитваме ние на игра и за забавление:
Изпитваме се и обичаме дразненето на мига;
Караме се, сърдим се, гъделичкаме се, но се обичаме;
Обичаме се повече след това и след секунда...-любов сме наистина!... ...
Неизпратените писма до дядо Коледа
Години вече как не бях се връщал,
и Майка си „замина”... За това
порутена е старата ни къща
и дворът е обрасъл със трева. ...
Отключвам...
до нея– две улични псета.
Отключвам. Тя гледа ме с празни очи,
от своите мисли обзета.
И питам я:– Рано дошла си. Кажи?! ...
Водевил
и времето безжалостно напредне,
остава спомен в снимка не една,
/с албум забравен в скута ни приседнал./
Той връща пак годините назад, ...
Виновник
Как пресметливо
ни срещна съдбата
във времето необичайно!
И предвидливо ...
Нека да ме нямаш
Нека да ме нямаш днес,
И душата моя да ти липсва.
Една усмивка, блага вест,
в живота ти не ще се вписва. ...
Имаш ли сили
сред безвремие и безтегловност...
Възроден и свободен, омиротворен,
без оковите страх и тревожност.
Да се слея със теб... Да се слееш със мен... ...
Видение
израства силуета, и все по-плътен става,
на зло неподозирано. Чудовищна ламя
отровно тяло вие на хидра многоглава.
Пълчища диви уроди край нея се тълпят ...
От себе си
БОГ не отдалечаваш
ли от себе си?...
Детство
къдриците?
Отнесоха ги птиците!
Къде са песничките детски?
Къде са куклите засмени? ...
Мома
онзи дето влезе в двора.
Бе тъмна вечер в късен час.
Дълбоко спяха всички хора.
Заспал котак подскочи пръв ...
Народе...
Народе мой, не вярвай вече в чудеса!
Не вярвай и в месии разни!
Които с тлъстите си, мазни телеса,
те мамят с думите си празни. ...
Ако загубя вяра
ако остарея,
от тежка болест ако заболея,
не ми постилайте легло!
Душата ми със грейка не топлете, ...