Не поет съм от тези, разбираш ли,
от които да учиш поезия -
аз не пиша, а дишам си пишейки,
без претенции колко умея го.
Хващам малък молив-непослушко ...
Тя не е една от всички блудници
които ще забравите след час.
Тя не скита по безпътните улици,
всичко иска да вземе от вас.
Жълтиците, които ще дадете, ...
В ДНИ, ОТ СКРЪБ НЕОПЛЕВЕНИ
Когато си захвърлен в буренака
на дните си, от скръб неоплевени,
когато никой в твоя дом не чака
да те прегърне с две ръце засмени; ...
В безбрежен океан на прегоряла нощ
стоях безмълвен и зашеметен,
гледах обществата на безжалостния нож
и чаках със надежда вятър нероден.
Какво не правих, какво не върших ...
Виждам теб и теб, и теб с красива усмивка, дълбоки очи и голяма душа.
Това ме изпълва цялата със щастие, надеждата се поражда пак в сърцето.
Освети ме, освети и теб, освети ни, щастие неземно-смисълът на болката.
Освети ме, освети и теб, освети ни-истинска любов, освети ни пътешествието.
Много добре ...
Селска кръчма, фасове, угарки,
замирисало на чесън от поредното шкембе.
Облепен лиценз с фалшиви марки,
така е няма другаде къде.
Една пияница опитва да излезе, ...
Нощта, в която Есента си отива...
В алеите оранжеви на Залеза
със дъх на Вечност спуска се Нощта,
поспира малко, с Вятъра приказва
и пръсва: нежност, нега и тъга... ...
Земя като една човешка длан,
земя тъй малка и красива
толкова тъга във себе си е скрила.
Земя която кръв попила от битките
за чест за справедливост и закрила. ...
Маранята се спуска като лепкава слуз
и мокри,
мокри гърба на тишината...
Премаляло от жега - мърка в ритъмен блус -
моето куче - проснато във краката ми... ...
На Антон Ян Новак
Там, дето Ленин от бронз е стоял със години,
малък портрет върху камък, без пиедестал,
скромно напомня, че морската наша градина
Антон Ян Новак за Варна е предначертал. ...
Сред политическите машинации
къде сме ние, „масите народни“?
Зрители на шоу „Излагация“ –
пародия с участници негодни.
Глупава и предизвиква стрес, ...