Стихове и поезия от съвременни български автори
Отвъд
на спомените, тя е неукротим предел.
Невиждащ поглед, там - над изкопана яма,
във вечността чертае, пореден паралел.
Неочакван повей в бездиханна жажда, ...
Като самотен стар чадър
вися на орехова ретро закачалка,
но искам да съм шарено хвърчило...
Закачам се като износен сив балтон
с молци по подгъва в петно попило, ...
Не си отивай
към тебе аз протягам длани
и искам аз да те прегърна
от пътя спешно да те върна.
Че там, където ти отиваш, ...
Безглаголно лято
Вятър. Песъчинки. Миди.
Дюни. Лодка. Плясък.
Котва. Мрежа. Риба. Буни.
Чайки. Полет. Крясък. ...
На лов
Не ме търси в горите.
Аз съм тук - не чакам други...
Спотайваща се в низините.
Не съм на лов за думи - ...
Осмомартенско през май
Какво да правя? Слабост ми е, зная.
Сърцето ми препуска бясно... После спира!
И всеки път си мисля, че е Края.
Жените са пленително жестоки. ...
Тихо, тихо...
Тихо, замълчи!
Нищичко не казвай, просто си иди!
Де да можех като теб, и аз да вярвам в измислени мечти...
В приказки с край щастлив, ...
Прощално
Емигрант за път се стяга,
куфарът реди добре.
Стекове с цигари слага,
ред ракия, ред с мезе. ...
Бог е Любовта
не търсещи и светлината,
желаем материалните неща,
и мислим си, че сме щастливи
с нови дрехи, маратонки и коли! ...
Последен блус
Илюзии с нагарчащ послевкус.
Романтика и трепетна възбуда...
Обреченост в прегръдките на блус.
Тотална разпродажба на емоции. ...
Осъзнатост
потопи се в тишината,
във душата надникни
и се вслушай във словата.
Чуй какво говорят те ...
Тишина
Трети ден си гледам телефона!
Причина има, явно, щом мълчиш,
или тишината в тебе е неволна?
Объркана съм – знак ми дай един, ...
Дъжд
Димът нагоре протяга ръце.
Пак ще напиша каквото не бе.
С ново съм вече лице.
Пак се излива потоп над бита ми. ...
Загар
лято съм, в очите ми пламък гори,
остави ме, не виждаш ли - дори доброволно
слънце в душата ми отново блести.
Остави ме - напук на лошото време, ...
ххх26
Разпиля ме тъгата по пътища сини
като сгърчено сухо листо.
Все те чакам неволно край мене да минеш...
Разпознала те бих сто на сто ...
Пияницата
Тембърът му, някога напевен от пустинен грохот е сега пленен.
И душата страхлива, порочна и гнила, от черни демони е поразена...
Гледа пияницата тъпо, хили се на празните стени, взирайки се вцепенен.
Устните пресъхнали гризе до кръв.. ...
Вали
Вали отново. Небето плаче.
Като набъбнало от влага зрънце,
помислило си, че е сираче,
то дави мъката си по свойто слънце. ...