Стихове и поезия от съвременни български автори
Лов
най-голямата истина
и убивам
всичко останало.
Аз ловувам за теб ...
Парчета Любов
книгите пъхнах в кутии със цвят,
шкафове, пълни с дрехи опразних, а твоите
в гардероба останаха тъй да висят.
Във куфар всичко, що имам събрах, ...
Без твоята любов
Доскоро бях живяла без любов.
Животът неусетно попремина -
без ласки и без трепетния зов
изнизаха се някак си годините. ...
Море
Отново си сърдито. Е, така е -
различно си в различните сезони.
С вълните постоянно си дълбаеш
по пясъка. И стъпките ми гониш. ...
О, дете мое...
О, мило мое дете, дори и да сме разделени:
Ако почувстваш, че те духа студен вятър в сърцето?!
Ако почувстваш, че гъстата мъгла
ще заслепи добродетелите ти?! ...
Очакване
За кой ли път, със навик вреден
и чувство на тревожност,
отново взех да се изнервям.
Страхувам се до невъзможност. ...
Защо ли
... И потече животът ни, някак
със невидима нишка чертан,
всеки ден слагащ свой отпечатък
в кичур сребърен, в поглед желан... ...
...Едно любовно съобщение...
В очите те се гледат и в един човек се сливат...!
Блестят те вовеки, най-ярките звезди и лъчи, вече са едно поточе...!
Две халки приемат се и във безкрайност се превръщат...!
Водопади бурни се преплитат, вече са едно течение...! ...
Бъдеще
да преливат реките.
Земята с огън да танцува
и слънце да угасне в планините.
Нека морето стане на пясък, ...
Аз съм като всички
И аз съм като всички хора,
дойдох да мина през света.
Играх с дечицата на двора,
прескачах и със тях плета. ...
***
земята черна, клоните студени -
без плод, без песен, без листа...
И само врани озверели.
Студено е. Земята мръзне. ...
Търси се...
кой ли от сайта и защо го прокуди!
Пишеше толкова стойностни неща,
четяхме го денем и през нощта!
Предлагам, идея да бъде подета, ...
Просъница
Ти тръгна пак и всичко опустя.
Удави дъжд в градината цветята.
Замлъкна в миг на птичката гласа
и песента остана неизпята. ...
Дъждовно
Небето става черно, сякаш плаче,
а капките дъждовни, все едно, сълзи,
се разливат тихо по клепачите ми.
И този миг притихнал е света, ...
Отчуждение
във родния си град съм май излишен –
явявам се един път на година
промени в паметта си да запиша:
къде събарят, вдигат нова къща, ...
Синджир с покритие от родиева сплав
Синджирче малко в Стария Несебър,
през лятото, в една задушна нощ,
харесах – нямах никаква потреба,
прииска ми се просто за разкош. ...
Страшното
че утре ще ме няма
и този свят
ще бъде той без мен,
когато в него ...
Начало
сипи си чаша вино
и в него разтвори
усмивката любима.
Подръж го във ръка. ...
Недовършено
Колко много желая, във привечер сива
да потропам на твойта врата.
Тихо в мрака да вляза, в гърдите стаила
много обич и много тъга. ...
„Но ... стига ми тая награда“ - Христо Ботев
да каже някой след време,
ако от нещо пострада:
„О, стѝхче, моля те, сгрей ме! “ ...
Полет
без тях и времето не съществува,
и всеки ден е рана и кърви,
човешкото без огъня загнива.
Сами сме в пътя като зверове, ...
Ода на блаженството
и с кюфтета да замезвам,
ракия да си пия и
жената да си плескам.
За к,во ми е акъл, ...