На баба ми мекиците бяха весели слънца,
неомърсени от агресията на днешната суета,
недокоснати от манията за непържена храна,
бабините ми мекици бяха усмихнати деца.
На баба ми мекиците миришеха на доброта, ...
Студено ми е - огън запали
и сгрей лицето ми със топла длан.
Магьосник си - магия изречи,
не са ти нужни кремък и прахан.
В душата ми пристъпва тъмнина, ...
Моторите ли? – те са във кръвта ми!
Израснах с тях в масла, бензин и дим
под покрива на техникума „Сталин”
и спомените от класа любим.
Прибрал под мишка шапката с кокарда, ...
Студът приятел, щипе по лицето
висулки от кристал по стрехите реди
засипва с бяла пелена полето
със снежинки нежната елха краси
Студът намръщен, през заледеното стъкло поглежда ...
Пулсира още градската легенда
разпиляла се по улиците като нар.
А ние с тебе в мързеливата неделя
крояхме планове за бъдещия свят.
Чаят с дъхавата мента, ...
Аз вече други празници празнувам
и с други хора радости деля,
за други срещи тайничко жадувам
и храм със други ангели строя.
Дали ми липсваш? Понякога. Не зная... ...
Събуждам се – усещам те до мене –
спонтанна, жива и неизтощима.
И моля се да бъдат удължени
секундите щастливи, щом те има.
Прегръдка всяка с теб поражда нова, ...
Не се залъгвай по вида ми,
аз съм от момичетата с характер.
Не потъквам достойнството и гордостта си.
(някои от тези думи нямат понятие)
Нямам нужда да съм нечия украса. ...
С мъка ли живееш твоите дни?
Сълзи ще къпят болното сърце.
Дори и твърд, стани и залъка си преглътни,
порадвай се на бръчките на твоето лице.
Знам при теб че става толкова студено, ...
И пак стоя притихнала във мрака,
и вместо радост, болка ме милува,
стоя сама и мъката не чака,
а трепетно и страстно ме целува.
Ела, любов, ела и измъкни ме, ...
Какво означава раздялата?!
За съжаление нашето време си отиде вече...
Несъмнено пеперудите заминаха си надалече...
Все още обаче вярвам, че пролетта трае, колкото нашата целувка
и че ако има миг в който да съм била така неземно щастлива, ...
Дочувам тътена от онзи влак,
със който ще си тръгна от перона,
а ти ще ме изпратиш. Няма как
две-три сълзи, нахални, ще изгониш
забърсвайки ги с вехтия ръкав. ...
Колко бурно бе в душата ми,
колко отдавна тя занемя,
колко копнежно плачеха сълзите ми,
колко бледа беше моята луна.
Отдавна сърцето ми вече не бие за теб, ...
Въртим се, въртим се в един кръговрат –
все пак предвидимо живеем.
С деца подмладява се нашия свят,
докато ний бавно стареем.
Стареят телата, понесли на гръб ...