Стихове и поезия от съвременни български автори
Друг
Гола, неподправена, със сърце от лед.
Че твоето е по-студено убедих се
и да търся любов в теб уморих се.
И двамата сме безсърдечни, ...
За да е жива България
Дарил ни е Господ с прекрасна земя,
дарил ни е с кътче от Рая-
с море, с планини, с плодородни поля.
Друга такава земя аз не зная. ...
Блян за Козирожка
Очи затварям - виждам те на живо -
със устни тънки, рязко очертани,
със темперамент, но ненатрапчива -
любов и строгост във едно събрани. ...
Любовта
отглеждана с твойта тъга,
торена със твойта омраза,
поливана с твойта сълза.
Изстрадаш ли в душата възкресение, ...
Ако е така, нека сутринта идва бавно...
Ако е така, нека сутринта идва бавно, бавно, бавно...!
Ака е така, нека върху дъха ни да не пада късче светлина...!
Ако е така, нека сутринта идва бавно, бавно, бавно...!
Ака е така, нека времето спре и се чува само тишината...! ...
Сълзи, за които трудно се говори
следвах чуждите дела греховни.
Теглех с пристъп на любов,
чаках доброто в тях да проговори.
Не разбирах, че и аз, и моят глас, бяхме отговорни, ...
Магнетизъм
Настоящето може и да е съвкупност от грешки,
които тежат и греховно накланят везната,
но жестокостта, дали е плод на ум човешки
или във време последно, е знак от тъмнината...? ...
Синове
Синовете са като пръстите на едната ръка,
различни са един от друг,
такива са но еднакво ги обичаме.
Те са наша кръв и наша плът, ...
Тихо, както след зачатие...
( един вълшебен залез)
Леки, пухкави и бели
облачетата игриви
накъм Залеза поели ...
Не, на смъртта
решило до край да сломи смелостта.
Откъсна плода от сърцата ни.
Душите обви с непрогледна тъма.
Оголи зъбИте вампирските ...
Поет
Носи в джоба си смачкани листи
и понякога тихо си пее
или сам си говори със истини.
Във очи на момиче живее, ...
Парижка (п)есен
И дните пазят нейните контури.
В небето нощно скрити са послания
под звездните искрящи абажури.
Ала на сцената все пак се спуска тихо ...
Рождения ти ден не ще забравя
Рождения ти ден не ще забравя -
към теб ме връща вечно памет гузна,
щом паднал, трябва пак да се изправя,
макар и понатъртен и охлузен. ...
На кого да се оплача
Не знам сега кому да се оплача,
че хората, към своя край вървят.
Най- глупаво, към Пропастта се влачат.
Защо избрахме пагубния път?! ...
Дъждовно
на моето присъствие в света.
Той тялото ми с мокрота прегръща,
но не прониква в буйната душа.
Отвътре съм горещ като камина, ...
За кОнкурса "Въздишката на Любов Френска" Поетеса Веса, сама се почеса...
сложи късата пола,
после тури си червило
и към него полетя!
Спиридон поет отвеян, ...
Хроника на чувствата
и да гориш отвътре
е нормално състояние
и не е нужно да си специален,
за да разбереш, ...