Стихове и поезия от съвременни български автори

254.7K резултата

Сватба

СВАТБА
Пилея чувства и надежди,
а сам си паля светлината в къщи,
живота в спомени подреждам
и само самотата ме прегръща. ...
626 4

Друг

Открих се пред теб.
Гола, неподправена, със сърце от лед.
Че твоето е по-студено убедих се
и да търся любов в теб уморих се.
И двамата сме безсърдечни, ...
1.7K 1

За да е жива България

За да е жива България
Дарил ни е Господ с прекрасна земя,
дарил ни е с кътче от Рая-
с море, с планини, с плодородни поля.
Друга такава земя аз не зная. ...
692 1

Вглеждам се в небето

Обичам да се вглеждам във небето,
да гледам облачния летен шарж.
Картините му аз приемам със сърцето,
от детството аз правя този стаж.
Рисунките във синьото са черно-бели, ...
513

Блян за Козирожка

Блян за Козирожка
Очи затварям - виждам те на живо -
със устни тънки, рязко очертани,
със темперамент, но ненатрапчива -
любов и строгост във едно събрани. ...
631

Обич

ОБИЧ
Трима мъже я обичат –
тогава тя е щастлива.
Когато беше момиче:
намери цвете в коприва. ...
753 1 7

Дъждовно

Намерих те в един дъждовен ден.
В гората до едно дърво – самотен.
Изви глава и впери поглед в мен.
Угаснал поглед, в сълзи потопен.
Поспрях за малко…миг от вечността. ...
552 1

На колене пред жената

Пред трудности не се огъвам.
По пътя не подгъвам крак.
Във калищата не потъвам.
Не се страхувам и от мрак.
Държа на думата до края. ...
569 5

Любовта

Любовта ти е в напъпила роза,
отглеждана с твойта тъга,
торена със твойта омраза,
поливана с твойта сълза.
Изстрадаш ли в душата възкресение, ...
684 5

Звънни...

Не спя. Прегръщам телефона,
очите ми се реят по тавана,
в отчаян опит да прогонят
безумието в мен. Не става.
Не спя. И тишината на слушалката ...
759

Пропъдени усмивки

ПРОПЪДЕНИ УСМИВКИ
Кажи! Как залъка си да преглътна,
когато има мъка по света!
Когато в облаците птицата замлъква
и някой, някъде се бори със смъртта! ...
771 1 11

Ако е така, нека сутринта идва бавно...

Ако е така, нека сутринта идва бавно...
Ако е така, нека сутринта идва бавно, бавно, бавно...!
Ака е така, нека върху дъха ни да не пада късче светлина...!
Ако е така, нека сутринта идва бавно, бавно, бавно...!
Ака е така, нека времето спре и се чува само тишината...! ...
769 3

Сълзи, за които трудно се говори

Неукротим в мислите си на светец,
следвах чуждите дела греховни.
Теглех с пристъп на любов,
чаках доброто в тях да проговори.
Не разбирах, че и аз, и моят глас, бяхме отговорни, ...
801

Магнетизъм

МАГНЕТИЗЪМ
Настоящето може и да е съвкупност от грешки,
които тежат и греховно накланят везната,
но жестокостта, дали е плод на ум човешки
или във време последно, е знак от тъмнината...? ...
963 1

Да отбрулиш спомена

Помита вятърът пъстри листа,
навред ги разхвърля като малки ята,
не листа, а сякаш отминали дни,
частици от много човешки съдби.
Поспира за малко, вглежда се в тях, ...
1.3K 9

Синове

Синове
Синовете са като пръстите на едната ръка,
различни са един от друг,
такива са но еднакво ги обичаме.
Те са наша кръв и наша плът, ...
562

Усмихнато разпятие

Момиче без лице и име беше тя във сивия свят.
Нямаше по-остър нож от този, който Господ ù заби в гърдите,
и пронизващата болка я отрезви.
Искаше животът ù да бъде жив,
но само тя бе божеството, способно да го съживи. ...
755

Ангел

Появи се ти в моя живот,
отвори белите си крила,
разтворих душата си - свой прозорец,
ти озари го със светлина.
Аз ще бъда там, ...
892

Не е

Не е тъга това, не е тъга -
ноември натежа като въздишка.
По клоните увисва тишина
и го оплита в меката си нишка.
Не пада лист - отлита крехък миг, ...
785 5

Надежда в мрака

Неназовима нощ дойде в сърцата ни.
Не даваме любов. От предвидливост.
Голи зъзнем, стаени в самотата си-
свидливо скрили сме и двете ризи.
Мерим улиците, молим се за щастие- ...
1.3K 1

Тихо, както след зачатие...

Тихо, както след зачатие...
( един вълшебен залез)
Леки, пухкави и бели
облачетата игриви
накъм Залеза поели ...
595 6

Не съм жена!

Не съм жена!
Посветено на убиващите сърца
Обичаш да ме слушаш, когато говоря като теб.
Споделях, а нарече го... опяване!
О, няма да ти драсна и един излишен ред. ...
735 9

Не, на смъртта

Злото навлезе във живота ни
решило до край да сломи смелостта.
Откъсна плода от сърцата ни.
Душите обви с непрогледна тъма.
Оголи зъбИте вампирските ...
694 1 10

Плана

Обичам те, защото си единствена -
хълмиста и зелена планина,
с бял бор навсякъде обкичена,
към Рила впила взор в далечина.
И аз - самотен пътник те преброждам, ...
1.1K 2 23

Сънуване

Всяка вечер светът се покрива
с тъмен облак и златен прашец.
Любопитна луната се скрива
и прокрадва се, като крадец.
Тази нощ ти изпращам съня си. ...
642 5

атака

донеси ми от всичко по малко
съвършенство ми дай
несъвършен съм
безкраен и див
дай ми покой ...
1.1K 8

Загубих те завинаги

Върнах се, но теб те няма на балкона,
не чакаш, там, както преди своя внук,
а тръгнах и на време натиснах бутона,
ала часовникът ти беше спрял дотук.
Кой път да избера, за да тръгна натам, ...
1.2K

Кофти тръпка... /За кОнкурса – „Въздишката на ЛюбоФ Френска”/

Стоя си на бара и пуша цигара.
На стола съседен сяда пичага.
С усмивка лукава, коса русолява,
чаша с лимонче любезно подава.
Жената във мен наперва се гордо. ...
719 4

Поет

Той е вечно красиво разсеян...
Носи в джоба си смачкани листи
и понякога тихо си пее
или сам си говори със истини.
Във очи на момиче живее, ...
1.4K 7

Парижка (п)есен

Животът е дъга със сиви очертания.
И дните пазят нейните контури.
В небето нощно скрити са послания
под звездните искрящи абажури.
Ала на сцената все пак се спуска тихо ...
714

Рождения ти ден не ще забравя

Рождения ти ден не ще забравя
Рождения ти ден не ще забравя -
към теб ме връща вечно памет гузна,
щом паднал, трябва пак да се изправя,
макар и понатъртен и охлузен. ...
527

Небесни нрави

* * *
на Веселина
Небето често си променя нрава
в този тъй жадуван сезон.
Тече концерт от птича врява ...
831 2 6

На кого да се оплача

На кого да се оплача
Не знам сега кому да се оплача,
че хората, към своя край вървят.
Най- глупаво, към Пропастта се влачат.
Защо избрахме пагубния път?! ...
515 1

Дъждовно

Дъждът не мокри истинската същност
на моето присъствие в света.
Той тялото ми с мокрота прегръща,
но не прониква в буйната душа.
Отвътре съм горещ като камина, ...
489 1 1

Съдба

Хора без лица.
В кожуси на лисици.
Не протягат ръка.
Радват се на хорската мъка.
Завист на талази ...
517 1

За кОнкурса "Въздишката на Любов Френска" Поетеса Веса, сама се почеса...

Поетеса, кака Веса,
сложи късата пола,
после тури си червило
и към него полетя!
Спиридон поет отвеян, ...
710 3

Нощта е тъжна

Нощта е тъжна
Нощта е тъжна
виното искри
в чашите кристални,
неизпити ...
616 1

Хроника на чувствата

В този свят да страдаш
и да гориш отвътре
е нормално състояние
и не е нужно да си специален,
за да разбереш, ...
495