Стихове и поезия от съвременни български автори
Пълнолетие
щом всички накрая животът без жал ще смете.
Приключва и почва денят с неизбежно учение,
но вече не си онова доверчиво дете.
Поглеждаш ме днес пълнолетно и дръзко отгоре, ...
С приведена глава
Човек след човека редят се в строй,
а гневът ги разнищва.
Не дрънкат стотинки,
шумолят само банкноти. ...
Ураган
с безброй красиви обещания,
любимо не намираш
само корона с оправдания.
Щастие и вино ...
Пред огледалото
Щом сутрин в огледалото се зървам -
намръщен, недоволен, недоспал -
не ща да вярвам този лик посърнал
че моят е, че тъй съм остарял. ...
Фар
Блещукала е цяла нощ в тъмата светлина.
Привличала е странстващите по вълните
нищожни късчета, преструващи се на земя,
с които смелите доплували са до мечтите. ...
Гавра с българското
съм възмутен аз.
В него - урок за Курбан байрам.
За авторите - срам.
На ислямски традиции ще учат децата. ...
Хайде да забравим Миналото!...
Скъпа моя днес ще ти предложа:
Миналото хайде да забравим!...
Мислиш ли, че с теб сега ще можем
пак да почнем- казано направо?... ...
Потърпи до лятото
и чайките ти са далече.
Аз гледам лондонско небе,
с разликата - пооблечен.
Не кораби, а самолети ...
Парите
Парите, ех тези финикийски знаци.
За тях работим и се борим всеки ден,
необходими са ни да живеем нормално.
Тук работиш, а трудът ти е неоценен, ...
Еволюция на моята вяра
Вярвах, дълбоко, искрено аз вярвах
на комунизма в светлите идеи.
Във братство, равенство и в бъдещето вярвах.
Уви! Оказаха се призрачни химери. ...
Къде?
Къде си ти
Къде
Къде
Къде? ...
С всичките си ризи
Пред църквата се трупат какавиди.
Отива си сърцатата ми пролет
накичена по клоните с обиди.
Съблича се смехът ми, а олтара ...
Старите момичета...
На „Старите момичета”: с любов...
От едно „Старо момче”
Тях никой вече никъде не чака
и милите във офиса замръкват, ...
Закъсняло щастие
Закъснялото щастие чука на твойта врата
като пътник напрашен, нечакан, дошъл отдалече.
Да бе млад, би го буйно прегърнал за миг през врата,
а сега само казваш: “Добре дошло. Влез. Добър вечер.” ...
Уличен музикант
да свири по централната алея,
във слънце, вятър зъл и дъжд
и с шапка, с няколко стотинки в нея.
Във свиренето той не е добър... ...
Есен
що душата ми е ранила,
що сипе върху ми роса отровна
ще ме срещне съдбата злобна.
И в тъжна есен ...
Ах, ох, брех любов...
защо тъй честичко ми гасиш тока,
нима не знаеш, имам страх от мрака,
защо, любов, си толкоз лоша драка?
Ох, любов, нима не знаеш, че съм проста, ...