Стихове и поезия от съвременни български автори

254.7K резултата

Далеч от прозаичното

Далеч от прозаичното
Животът ни често скучен, прозаичен.
Едно и също правим всеки божи ден.
Понякога се случва да е по-различен,
с храна духовна щом е надарен. ...
626

Промяна

Избирам щастието
за мой приятел,
оставям страданието
далеч, далеч от мен.
Избирам радостта ...
450

Научих се

Научих се да ставам,
когато съм поставена на колене,
наум числа до десет пак да преброявам,
когато силно искам да извикам: - Не!
Научих, че усмивката е силата, която ми е нужна, ...
686 4

Клоунът Христос

Защо, когато каза „Ecce homo“ дойдоха,
само дванайсет орисници?
Гощавката беше приказна,
и доволни тръгнаха си принцовете.
От портата на лъвовете тръгнахме. ...
627 3

Любов по каталог

Лесно е да си купиш любов -
престорена, жалка, измислена,
случайно изпаднала от нечий джоб,
но до сърцето не стигнала.
Лесно е да си поръчаш любов - ...
769 8

Усмивка

Усмивка
Да започнем деня си с усмивка!
Погледни слънцето навън и му се усмихни,
а то ще те дари със своите лъчи.
Усмихни се на човека до теб, на своето дете, ...
1.1K 1 3

За Истината

Тя , Истината казана направо
най-често грозна е и мъничко боли.
Не `и се ръкопляска с шумно " Браво!"
и често `и преписват сто лъжи.
Преглъща се едва-едва. Че дращи. ...
2.1K 1 12

Липса

Липса
Нежни вопли обгръщат вечерта,
А теб те няма, и ми е студено.
Свойта диря веднъж очерта,
Помете мен и всичко градено. ...
916 4

Раздяла

Тежко е, тежко е туй що си нема.
На дълъг път да оди, да посреща
и изпраща. Ни брат, ни сестра
тежко му кому си няма.
На врата му чакат близки, ...
444

Разказът на едно дърво

Зная всичко за тази любов...
Тя под моите клони израсна.
И растеше със всеки ден нов...
Беше като живота прекрасна!
Зная всичко за Него и Нея. ...
631 3

Сън

Сънувам - топло е навън
и слънце ясно свети,
и агънцата с веселия звън
на техните звънчета.
Овчар засвири с нов кавал. ...
1.2K 1

Мечта 5

Чудно сияние пред мен
бе тогава в нежен ден.
В спомени съм унесен -
носталгия навява песен.
Че ти си славей в небесата, ...
541

Снежният

В камината огън силно гори.
Пукат дървата. Изхвърчат искри.
Този от жега не мож′ да стои.
Другия вън - от студ го боли.
От прозореца плахо навътре поглежда. ...
686 2 3

Вместо епилог

ВМЕСТО ЕПИЛОГ
Да бъде словото за всички,
с което си говорим насаме…
Октавио Пас
Аз съм кафе. ...
1.6K 2 3

Срещи и раздели

Срещи и раздели
Влакът ме връща отново към морето.
И отново вълните ме люлеят.
Морската пяна се разлива
като шампанското в нашите чаши. ...
651 1

Бях Забравил

Бях забравил
Бях забравил, че звездите блестят
и даряват с блясъци пищни небето.
Бях забравил, че в малкия ни свят
се впускат в танц земята и морето. ...
835 1

Крачките по пътя

И в дни безгрешни, и във дните грешни,
аз можех ли страна да избера?
И бяха ли ми крачките погрешни,
и можех ли това да разбера?
И грешни ли, безгрешни ли - не зная, ...
1.3K 5

Самотна жена

Самотна жена
На плажа пуст, есенен, пясъкът блед
е сякаш повяхваща кожа,
а слънцето ниско изпраща привет,
да стопли, обаче, не може. ...
548 2

Тайна 2

Ноември с кехлибарени зеници
мечтите ми посегна да разроши.
Не бе разбрал, че ги превърнах в птици
и клетката им счупих още снощи.
1.4K 1 13

Ти си

Ти си късче цигара в неизмит пепелник,
ти си черна отвара и фалшив еретик,
ти си земна поквара и изкусен дръвник,
ти си изгрев и залез на един леден миг.
Ти си вятър в полето и дъсчица с длето, ...
862 1 8

На един разпилян човек

Пилееш си живота безвъзвратно.
Съзнаваш - против себе си вървиш.
А музиката - царство необятно,
стремиш се в себе си да задушиш.
Не можеш - тя отвътре накипява ...
629

Гарван грачи в родната страна

Полицията счупи тишината,
за истина на глас се разкрещя.
Народът гледа, резултата чака,
а тишината все е тишина.
Пак с лъжи напевно ни приспиват ...
492 1

Грях

Грях.
И когато се събудих сърцето ми се сви.
Липсата огромна, две чаши пълни с тъги.
Виното ли беше много или просто не разбрах как отишъл си е рано по света да търси грях.
Грях му дадох и то много, колкото тялото държи. ...
469

Едно момче...

„За мен в любовта
е щастието!“ - едно
момче споделѝ.
„За мен любовта
е в щастието!“ - подѝр ...
542

Музей столетник

Сто години Национален
Военноисторически музей
(16 юли 1916 - 16 юли 2016)
Музей столетник
Един музей столетие празнува. ...
676

друм

Друм
В цветната палитра от усмивки
маливно пламтящи устни
в изумрудена дъга очи блестящи
косите, ветрове в долините пусти ...
592 2

Винаги до нас е любовта

... И тръгна тя да търси любовта.
Омръзнало и бе да живее сам-сама.
Върви по улиците на града,
измокрена до кости от дъжда,
надявайки се някой да я срещне, ...
716 2

Кино

Кино
Киното е прекрасно изкуство,
игра на актьори с желание, с чувство.
Различни роли, различни съдби,
играят Живота в различни истории. ...
423

Полет (на Единствената)

Отчаяно се свличам пред нозете ти -
дошъл за близост да те моля в пошъл свят.
Зигзаг от лъч в очите ни догаря и блести,
оставя спомена ленив за тайнствен цвят.
Пикира птицата на призрачната нощ ...
1.4K 3 17

Отдавна

Светът отдавна вече е село.
Каруците са вече самолети.
Било, каквото някога било,
но мощността сравнява се с конете.
Калта отдавна вече е бетон. ...
616 2

* * *

Точно в полунощ
Точно в полунощ принцесата избяга,
блести самотна златната обувка.
Принцът ли? - ами той блажено се изтяга
сред облаци от фалш, кокетност и преструвки. ...
630 2

Изгубен странник

Изгубих се в живота. Безохотно
вървя по развенчания си друм.
По стъпките си бавни към Голгота,
акомпаниран от сърдечен шум.
Усещам, че обувките ме стягат ...
1K 8

Влак за Мъглиж

Как хванах влака за Мъглиж? -
заплеснах поглед на перона
по роклята ти от Париж...
и прелестните ти шансони.
Надушил мъжкия късмет ...
2.2K 6

Моята есен

Моята есен не е като тази,
рисувана дълго от слепи творци.
И не е красива, а тъжна и лази
И моли за прошка, вие, скърби...
Моята есен прилича на буря, ...
1.1K

Бездомница

Бездомница съм аз покрита с красота,
бездомница една, обляна със самота.
Изяждам дланите си от тъга,
потънала в летаргия, сред останките и пепелта.
Изгоря домът красив, обичан и мил, ...
994 21

Минута

Часовникът тиктака –
стрелките му се гонят ден и нощ;
уморено обикалят циферблата
и разтичат се по кръглата му площ.
Тичат, търсят, искат се в агония ...
904 1

Ноемврийско слънце

Слънцето е полудяло.
Мисли, че е още лято.
Есента недоразбрало
хвърля с пълни шепи злато
по плешивите баири ...
688 1

Трева

Прекосявана... покосявана, косена,
с най-трънливия плет
оградена -
предизвиква ме:
през глава да се втурна ...
690 5

Нищо не остана от нас

Всичко беше прекалено красиво,
не вярвах даже, че е истина,
но уви, за жалост бе за кратко
и ти много бързо си замина....
Не бях се доверявал никога така ...
552

Самотник

САМОТНИК
Отново трябваше да дойде зима,
а там, до ъгъла, бе спряла старостта!
Човек самотен и една градина,
обрулени от вятъра листа! ...
577 8