И в порутена колиба, и в пещера бих живяла...
И на открито, на земята бих спала...
И без пари, и без удобства бих стояла...
Стига той да е до мен!
Да ме целува и прегръща всеки ден. ...
Раб - Чий?
Затворени очи. Лице възнак към Горе.
Кръстното деяние на Раба доле.
Неверую в „Амин”, изречено без горест.
Нафора в уста. Фитилът не прогонва „болест”. ...
Свикнах да си бъда аз опора,
да си казвам ”Свиквай”, щом боли,
да понасям грешките си свои
и да вярвам в своите мечти.
Свикнах сред хората сама да бъда, ...
If I could, I would be your friend
I would be happy to die in your hands
Because you carry that piece of life that I got stolen
And now the empty pieces of my heart don't seem broken
Anymore... ...
Among the tired souls of mourn
I walk along the darkest road...
Sleepless nights control my thought.
Now I wish that I were strong...
I admire you from all my soul ...
Тревата знае ли, че е зелена?
Лалето знае ли, че е червено?
Морето знае ли, че е море?
Небето знае ли, че е небе,
а гларусите - че кръжат над плажа? ...
Ще ти създам небе. С обич да политнеш.
И пак ще си дете. До сърцето ми ще стигнеш.
Ще гаснеш в залези. В изгреви ще светиш.
Забравила омразата. Възвърнала си детството.
Ще бъдеш силата. Духът ще си на времето. ...
Алармата. Кафето със цигара. И таблета.
Таблета. Цигарата с кафето. И алармата.
Сам-самичък в стаята.
Подръпвам лекичко пердето.
Слънцето зад него. И небето. ...
Онзи ден – по ракиено време –
в нашто село пристигнал човек
със торбичка на гръб, пълна с... бреме
и с проблеми от предния век.
Неподвластен на никакво его, ...
В зеницата на Истината се оглеждам,
а тя е многолика вещица, но едноока.
Случайната и перспектива ме повежда
към собствен хоризонт, но без посока.
По раменете ми останал мириса ...
За рая уж тръгнахме, а стигнахме в ада,
в ъгъла приведено днес слънцето ридае,
на мода е сега прожекторната канонада,
а за изконната светлина всеки нехае.
Душите ни искрят прожекторно-стъклено, ...
/чете се в диалог - тихо, приглушено в шепот и леко напевно и с провлачване/
Болеро?!
- Равеел? Къде..., къде си ме повел?
- Слушай... просто болерото на Равел…
Заслушай нежен прилив на флигорна! ...
На пръсти влизаш в сърцето, по тъмно
и самодивски изгнания в мен провокираш.
Любиш ума ми... докато се съмне,
а после сам врата вместо покрив избираш.
В мрака криеш целувки токсични, ...