Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
Поне за миг или за ден.
Може ли да си измисля една лъжа,
във която ти си с мен?
Може ли от някой по-дарен, ...
Живот
Чувствата, в сърцето са ми свити.
Мислите обливат ме като най-бурния поток.
Действията ми, като юмрук са свити.
С непокорната съдба, и с проблемите безкрайни, ...
В Забрава
Там в далечината на живота има
думи неизречени, истини от лъжи забравени.
Мъдрости заключени и скрити надалече,
истории никога неизписани и неспоменати. ...
Кръговрат
пониква сноп от зряла светлина.
Блести със сила вечна и позната.
Искрящо-златна е, и както е била.
По северния склон на снеговете ...
Когато пълнолунието отмине...
и тъма.
Небеса от
нежност –
сливат се ...
Прощавам ти
който цветето изпуска,когато го смачкаш..."
Прощавам ти и грубостта,
и неразбирането...
И отблъснатата си протегната ръка ...
Думи за детството ми
На нивите живота си захванах.
И люлката на крушата ми бе.
Подтичвах там аз винаги след мама.
И раснах като селското дете. ...
Поредна абитуриентска вечер
като звездния първичен взрив!
Но след толкоз шèметни летà
ни събра отново миг щастлив!
По челата бръчки се четат, ...
Върви Си
Върви си в твойта градина,
при твоите приятели безлични.
Не тъпчи върху мойта крепост
с думите ти така цинични. ...
Честит двадесет и четвърти май!
наречен Кирил
в бъдното напред
се взирал
и прозрял го ...
Малковероятни, но неизбежни състояния
Скок в пропастта - това е полет.
Вик на ужас от падането - това е надежда.
Мисълта, че ще спреш падането - това е вяра.
Размазаното тяло не е доказателство ...
Обновена и ...
Предадена от скъпите, най-верни
Заспивала в студената постеля
Недоразбрала смисъла на таз повеля!
Отчаяна вървяла съм по чужди друми ...
Импресия № 3
По пладне облачни кълбета
натрупа Вятър изведнъж
и тъмно притъмня небето
преди да се превърне в дъжд... ...
Присъда
случайни хора в неслучайния живот
(ирония на срещащите ни в мига раздели)
не съществуват
в силуетния ни рамков род ...
Не съм аз виновен
Не съм аз виновен,
а онова дяволче Спас!
Види ли се свободен,
хоп, в кръчмата до нас. ...
Осветяване на мрака
с недъгави претенции за нещо съкровено.
Което изявено е, със сигурност природа е...
Отделно ли е, винаги е временно...
За мене е обратна финалната посока. ...
Пътят, който води към равното
На билото вечерната позлата
прощално гали сънните треви.
Пътечка тясна, уж добре позната,
стопява се в последните лъчи. ...
* * *
че някога на картата световна виждахме се ясно!
Така живее българинът днес -
гол и бос на улицата без адрес.
Но оказва се внезапно, ...