Стихове и поезия от съвременни български автори
Старият гарван
отнейде буря се задава,
а долу, в ниското стебло,
стар болен гарван сам застава.
И слуша яростния спор, ...
В дъждовна вечер
кой е с нас сега,
сянка на бедомен пътник,
или сме в мъгла.
Не сме сами, ...
Вярата
Злодей реши, че съдник ще е твой.
Отне живот безсмислено, тъй вещо
в дяволски, безмилостен двубой.
Душата ти изтръгна той безсрамно. ...
Тишина
да живееш отсреща
в събота сутрин
привикнах да чакам
писмата ти ...
Сфинкс
Студена и неуловима е скалата
зад скованите очи.
Лицето е душа,
душата - безмълвна маска... ...
Подай ръка
Подай ръка, от мрака да изляза
и всички черни сенки аз да залича,
и само спомена ще си запазя,
сърцето ми с любов да облеча. ...
Настроение индиго
когато е счупено и непосилно сложно.
Любовта ми идва от дълбина незнайна.
Криптована е в мен, неясна и безкрайна.
И търся кода, за да разбера необяснимото, ...
Миг от бурята
В град невидим?
Вътре в мен?
Наоколо е тихо и студено. Напред - безкрайността. Не усещаш движението.
Няма луна, но звездите светят ярко - като мънички диаманти." ...
Първичното зове
чуя ли те,
пиша ли те…
търпя зверско падение,
излитам, ...
На езерото в Ардавил
Край езерото съм се спрял.
Играят светлините във водата.
Града палитра е разлял ...
Блести града и плува във водата, ...
Старият човек
на две превит, от бръчки набразден.
И пееше. Тревожно, полугласно.
Когато спря, попитах го смутен:
"Не си ли срещал щастие, човече, ...
В чужда страна
Да търся бъдеще в свирепата им сеч.
Отидох в чужда страна.
Но пред мен се изпречи висока стена.
Подигравки и присмехи обидни. ...
Възкресение Христово
Словото – Бог е Словото
Как да зарадвам Словото,
като го няма новото –
Да седна да го изпиша, ...
Светлина
в тъмата на дома,
и като светулка вечер светиш
с искряща, бяла светлина.
Като искрица бавно ме изгаряш ...
На В.В.
Понякога единствено чувстваш.
И точно чувствата ти казват,
когато всичко е приключило.
Аз го чувствах, ...
Оптимизъм за България
не е обречена на тиха смърт
и емигрантите ще се завърнат,
дори и само да се поклонят!
България ще се изправи силна ...
Бащината къща
И спомням си, когато бях дете
как мама нежно ме прегръща,
и тичах със издрани колене,
прибирах се във бащината къща. ...
Исках да ти кажа нещо мило...
Ласкаво. Надеждно. И безкрайно...
Но животът гледа ме унило...
Майната му!...
Исках да те сгрея романтично. ...
„Човекът – създател или разрушител?“
Пиер Рьоверди /Реверди/ – френски поет /1889-1960 г./
„Природата – това съм аз“,
със способността си
да се развивам ...
Една вълшебна лунна нощ в Океана...
Звездите тегнат каго грозд:
с ръка, аха, да ги докоснеш...
Не ти се спи и цяла нощ,
и цяла нощ да спиш не можеш... ...