Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Крила преродени

Натрупана обич - вода животворна
от извор забравен, подтиснат, но жив.
Възкръснала вяра в душа безпризорна.
Пречистена сила. Дух справедлив.
Крила преродени за полет безброден. ...

tanq_mezeva

Поезия » Философска

795 6

Самота

Самота
Ела, всевластна, търсена, очаквана,
копнеж за пристан във водовъртеж
земя необетована сред бурята,
свободно място във препълнен влак, ...

stoyna

Поезия » Философска

662 8

И казвам на козите: "Къш!"

И казвам на козите: "Къш!"
Присяда времето
на прага,
протяга
зачервени пръсти, ...

donchevav

Поезия » Философска

701 4

Край на циганското лято

До днеска беше
почти лятно време,
но във покоите на Есента.
Но за ден,
доде се разбереме, ...

Hekredel

Поезия » Друга

463

Некез кебап

Некез кебап
Не всеки е ербап
да стъкми некез кебап.
Ще са Ви потребни
дамски буби дребни ...

gancho36

Поезия » Хумористична

657

Извор на справедливост

Красив приятел
Разума в преградите
Анализиращ думата предател
Сила за слабите
Истински почтен ...

meri85

Поезия

931

Ще те заключа в прегръдка!

Тебе заключвам в свойте обятия.
Ръцете ми, даже, вече лудуват,
а ти, прикована, като в разпятие
с вяра и с обич страстно целуваш.
Усмири мъничко своята дързост! ...

ZEMEDELEC

Поезия » Любовна

920 6

Шлифер

Шлиферът е мек и нежен,
носиш го, небрежен.
В ден като този снежен,
винаги ще си вървежен.
Ходейки по улицата си небережен, ...

pojarogasitel

Поезия » Пародии

833

Черен залез

Тя и той бяха като сливащото се море с небето.
Бяха сякаш те едни и същи, в екип непобедими бяха и еднакъв беше техния нюанс.
Но залеза дойде и раздели ги и единия предаден в мрак остана.
Да, небето беше там и морето беше там, но вече бяха разделени, не бяха те едни и същи.
Морето от злоба ли бе пот ...

MimsichkaSummer

Поезия » Пейзажна

610

Флирт с морето

С трепет стъпвам
по твоя пясък златен,
за мене сякаш е
от твоите недра изпратен.
И всеки път потръпвам ...

shisharka

Поезия » Любовна

997

Дъжд от Кивот

Сърцето ми без тебе
е заглъхнал ромон.
Ръцете ми без тебe
са поломени клони
на пресъхнал ствол. ...

Samadhi

Поезия » Любовна

676

Кампанията продължава

Кампанията продължава
напук на взривове и смърт.
В окаяната ни държава
днес само кокалът е твърд.
Коравозъби олигарси ...

Яким

Поезия » Гражданска

1.2K 3

Когато утихнат мечтите

Когато утихнат мечтите детски,
тишината вълнението покрива,
а пътешествията околосветски –
реалността от сънищата изтрива.
Мечтите пораждат надежда ...

dragon

Поезия

593

Такава ме обичай

Обичай ме,
когато съм
полузаспала,
разрошена
и толкова ...

Lithiumm

Поезия

731 1

Пътя хикс

И така както сме тръгнали -
главата горе, всеки пазещ своето достойнство.
Пътищата са тесни, няма място за двама.
Отново се водим по пътя X.
Там където се срещнахме, ...

kes4eto

Поезия » Любовна

1.1K

Подсъзнателното

Подсъзнателното
Във тайнственият свят на Подсъзнателното
се вмъкваме непозволено често,
но той върви по допирателната
на цялото съзнание човешко. ...

jollyroger

Поезия » Философска

648 3

Икар

С мечти тъй пламенни горещи.
Жадуваш ти за светлина!
Да топли, гали синевата
изстрадалата ти душа.
Желаеш ти ...

aap

Поезия » Друга

713 8

За еgно ще me nомоля

Аз съм nmuца неnоkоρна,
nΛама мu за nоΛеm yгасu!
КρuΛеmе мu ρазmваρяm се, не можеш,
ясно е, ще се Λеmu.
Аз δях nρuнц, а mu nρuнцеса, ...

Dufy12

Поезия

1.2K

Отмина

Очите ти са водната стихия
замръзнала, привидна, в плен.
Отблъсна ме в очите ти магия,
проклела те да си студен.
Потърсих те в душата си тогава ...

shmorzi

Поезия

1.2K 1

И всичко е любов

И всичко е любов!
Погледи, усмивки и надежди!
Миг след миг - порив нов,
нюанс от бляскави брътвежи!
И всичко е любов! ...

qnko6677

Поезия » Любовна

1.4K 3

За какво? За какво? И не питам.

За какво? За какво? И не питам.
Младостта за всеки отминава.
Задъхани сред свойта тишина,
небесната обител без пощада
изрича тайно клетвени слова. ...

p74poli

Поезия » Философска

567 5

Този, който пише

Ще го видите нощем да гледа звездите,
да говори на вятъра, с дни да мълчи.
Като пуснато куче, отнесен, да скита
и преснима света, с две големи очи.
И се смее и плаче, пред яркия залез, ...

Регина

Поезия

902 14

Безвремие

Заметени следи на безхаберие
погубват педантично младостта
в държавата ни на безвремие
командвана от алчността.
Очите им студени, безразлични ...

nezemna

Поезия » Гражданска

642 1 7

А някъде...

На жертвите на бедствията
и на бездържавността
Усмихвам се. Вървя. Обичам.
И разни глупости говоря.
Заспивам. Пазарувам.Тичам. ...

laramaylin

Поезия » Друга

902 11

На сина ми

Много си хубав, сине –
полу-мъж, полу-дете.
Коленете ти – още ожулени, сини,
а в мечтите ти – вече небе!
Режеш въздуха с възмъжалия бас. ...

rossie

Поезия » Друга

1.7K 3

Есенно

Духна и на душата стаена й притъмня,
меката есен си тръгна с тъжна усмивка…
Вятър свирука банална фуга с уста -
не му пука за моята участ горчива…
Очите на кестена бодливо се търкулиха ...

andromen

Поезия

748 1

Къде отива любовта ?

Къде отива любовта,
когато тихичко от нас си тръгва?
Дали самотна скита се в нощта,
или чака някой друг да я прегърне?
Дали към него тя ще е добра, ...

plama7

Поезия » Любовна

761 6

Неизпратено писмо

НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО
На дъщеря ми
Русокосо момиче край стълбите мина,
впери поглед във мен, след това ме отмина.
Как прилича на теб! Болка стрелна гърдите. ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Друга

1.1K 30

Въпрос без отговор

Човеко, ти дали се раздагада,
преди да литнеш към всемира?
Ако оставена от теб следа
последващите не намират,
животът ти какъв е бил – ...

skies40heaven

Поезия » Друга

1K 3

Историята изначална

Тече в руслото си река,
тече и час по час въздиша.
С една невидима ръка
история в скалите пише.
Писмото вятърът разбра, ...

rudin

Поезия » Философска

599 2

А Господ е навел глава

Колко дълго тебе съм чакал,
там, където се утро разлива?!
Виж, огледалото се разплакало...
Виж, халището изстива...
Колко дълго тебе съм чакал?! ...

ZEMEDELEC

Поезия » Любовна

835 8

Мото

Мото
Накъдрени фрази
и мисли невчесани,
измислени от нази
или пък харесани. ...

gancho36

Поезия » Хумористична

715

Денят

По утрото се плъзга моят ден
и бавно слиза на земята.
И по килима розовочервен
той стъпките към нас премята.
Със побеляло слънчево око ...

koli4a

Поезия

503 2

Есента...

Есента...
Есента- 1
В умиращата топлина на есенната вечер
замислен лист подгони ме внезапно,
а Третата орисница предрече ...

jollyroger

Поезия » Пейзажна

624

Търся приятели

Търся приятели
Имах толкова приятели! Изведнъж настъпи мраз.
Търся ги сега къде са и защо сама съм аз?
Бях се доста изкачила, според техните очи.
Слънчогледи краткотрайни пиеха от мен лъчи. ...

stoyna

Поезия » Философска

815 13

Минало

Запознанството ни беше толкова отдавна,
Вече дори не помня колко време стана,
Само знам, че ми харесваше тогава,
Да танцувам с теб във „вечерната забава”
Нямам думи вече, за да ти докажа, ...

soulkeeper95

Поезия » Любовна

936 2

Убиец в дъжда

Тя тичаше по мократа алея
и после влезе в дивната гора.
Задъхано от страх, сърцето ù немее
от приближаващите стъпки под дъжда.
Обърна се, видя го, пак побягна, ...

knqza

Поезия » Еротична

1.3K 1 1

Не отлагайте този наш ден

"Не отлагайте нищо за утре във седем!
Без сълзи и без драма...!" Ивайло Цанов
Не отлагайте днес да живеете, моля,
щом го има... е ден отреден.
Приемете с душа тази Божия воля. ...

tanq_mezeva

Поезия » Философска

791 10

Защото заваля тъга...

Тъй силно искам днес да завали
и да си сложа роклята на цветни жабки;
дали небето есенно ще се смили?
Жадувам леките му, благодатни капки -
валсува ми се - може би дори е смешно, ...

toxin

Поезия » Друга

1K 9

Рисувам те...

Рисувам те със спомени,
пред мен да те изправя.
Ще ме питаш помня ли,
това не се забравя.
Любовта голяма ли? ...

Siyannna

Поезия » Любовна

1.2K 2

Стихове и поезия от съвременни български автори

Крила преродени

Самота

И казвам на козите: "Къш!"

Край на циганското лято

Некез кебап

Извор на справедливост

Ще те заключа в прегръдка!

Шлифер

Черен залез

Флирт с морето

Дъжд от Кивот

Кампанията продължава

Когато утихнат мечтите

Такава ме обичай

Пътя хикс

Подсъзнателното

Икар

За еgно ще me nомоля

Отмина

И всичко е любов

За какво? За какво? И не питам.

Този, който пише

Безвремие

А някъде...

На сина ми

Есенно

Къде отива любовта ?

Неизпратено писмо

Въпрос без отговор

Историята изначална

А Господ е навел глава

Мото

Денят

Есента...

Търся приятели

Минало

Убиец в дъжда

Не отлагайте този наш ден

Защото заваля тъга...

Рисувам те...

Опашка