Стихове и поезия от съвременни български автори
Само пред теб
че знаеш всичко,
че само с поглед
ще ме разчетеш
и само с допир ...
Самотен, самотен застанал на стълбите
дефект, дефект.
Не е прав, не е толкова прав.
Откажи, отхвърли.
Към антисоциалното. ...
Стихо за мутроидите
по новоробските окови,
по мутроидните мутанти,
по гербицидните отрови...
Разбирам - сила страшна, дива е ...
Парадокс
животоспасяваща болка, тегоба,
битие-парадокс и омраза на мода,
да нехая копнея, уви, аз не мога.
Немите славеи под мойта стряха живеят, ...
Майчината Обич
Как да си я взема?
Майчината обич отново да поема.
В сърцето ми винаги ще остане тя,
ще се боря за истинската си мечта. ...
Анти-молитва
Всемогъщи Изпълнителю
на желания!
Моля те.
Спаси ме. ...
Думи не останаха
С него ти нанасям раните.
Като щит ми служи словото...
и като бягство от оковите.
Сълзи - като лек приспиват ме ...
Някоя есенна утрин
Някоя есенна утрин,
когато сам бродиш из улиците
на заспалия дълбоко град,
когато най-сетне си успял ...
Спестени думи
родила се от мили вопли, в пъстри шуми.
Не плува тя в морета, не върви в села,
а се заражда от спестени думи.
Не се изражда с мъки и с печал, ...
Реинкарнация
от тежък сън възкръснал в пуст живот
нелепо време там край мен лежи
тунел един прострян от гроб до гроб...
А гвоздей призрачен пак погледът кове ...
Съвършенството
и неуморно отиваха в мястото на забравата.
В съзнанието ми изплуваше въпроса:
Дали с букви някой е записал времената
или спомените ще загинат в тъмнината? ...
Гавра с момиче с аутизъм
което тъй жестоко пострада,
трябва да я считаме за цвете,
не за обект на грешна наслада!
Мъчи ме съвестта много тежко, ...
Моето име
и ме месиш като глина.
Не, в калъп не ще ме сложиш –
волна и неповторима.
Прекрояваш ме, умуваш, ...
Констатация
Кой каквото иска нека говори,
но първия път оставя най-ярък спомен
особено, ако няма втори!!!
Тест ...
Раздяла
куфарите аз си стягам,
у дома - голяма драма,
утре във чужбина бягам!
Изборите вчера бяха, ...
Вярвам
Листата изгарят в дъха на своя живот.
Душите им отлитат с крилете на вятъра в бездната на нощта.
Мъглата узряла изпива от лапи следи,
Краката на кучетата уморени потъват в Луна, ...