Стихове и поезия от съвременни български автори
Есен
Не пролетна, нито пък лятна.
От очите ти вечна гората струи,
от косите ти - земя необятна.
Не зимна, а есенна, с цвят на листа. ...
Нищо непривично
гладък и полиран,
падналия кестен
в шепата повдигам.
Вятърът подмята ...
Eсен
птици отлитащи в небесата
Късчета тъга
сред блестящо вечерно сребро
Старинно огледало ...
Ще бъда Светлината
траурът със мене ще върви,
и не защото болката ме срива
Душата ми е пълна със сълзи.
Усмихвам се на хората до мене... ...
Петък вечер...
и недокосната чаша в мрака стои.
Като куче пребито душата се свива.
Изгаря във тебе болката с дни.
Стоиш мълчешком до прозореца тъмен. ...
Има и такива дни
Има и такива дни -
събуждаш се и ти е ясно,
че нямаш време да грешиш,
бездействието е опасно... ...
Гласовете на пустинята
RemaTe
Трябва ли днес "до венци да оголим"
тъй щото виждаш тоя народ?
Човеци да бъдем, макар сред скотове ...
Меракът не остарява
Ден подир ден отминават,
неусетно времето отлита,
бавно и упорито остарявам,
без дори някой да ме попита. ...
Той не се променя
Вървя, а улиците тихи
пред мене сякаш се разтварят
и аз нахвърлям с бързи щрихи
картини и ми заговарят. ...
Не съм...
Запали ме.
Нека гарвани да ме кълват,
Но аз вярна на себе си ще остана.
Не ще ме покориш ...
Моряшко мечтателно...
Кога ураганът ще спре да фучи,
в мъгла хоризонта със дни не личи,
а мачтите скърцат, платната плющят
и сливат се дните със нощите в ад... ...
Три
Даже повече.
Моята чаша чай
Моят вкус
И аромат ...
Странникът с колелото
дето скита сам из тучните жита?
И дето сам говори си с дървото,
сам броди из поляни и нивя.
Знам колко много стихове написа ...
В насрещното
че празна ми е стаята, сърцето.
Не си до мен, съвсем си е така,
и даже лекичко ми е небето.
Не ме дочака - даже не помръкнах, ...