Стихове и поезия от съвременни български автори
И в тишината – тишина
И в тишината – тишина кинжал.
В такъв момент, човекът оглушавал.
И с всички сили, казват, че крещял,
но звук слухът въобще не получавал. ...
Болната
Кажи ми, Боже всемогъщ!
Защо сме ний от тебе забравени
да живеем ний един и същ
живот обикновен, ...
Как си подритваш живота, човеко
живота, човеко.
сякаш е камък
по прашния път.
сякаш е даден ...
Преди
беше мъничко недоумение,
беше само някаква мъглявина,
беше радост, беше и тъга.
Преди да срина всички мостове, ...
Една лятна вечер в Париж...*
на Силвана
Бе вечер от невероятно лято
(един откраднат миг от Вечността)
без цел се шляех из Париж, когато ...
Нека
безспирно търкалят се дните,
на доброто отглеждаме семето,
засято преди от бащите!
Дано и във нас да покълне, ...
Потъналият Свят
дали ще потъне, или ще залее
с една вълна Света?
Къде ли ще отидат всички хора
дарили много, много злоба ...
Но не така
по път един и същ ,
вървим и чезнем!?
Едно и също се върти-
във кръговрата на живота... ...
Право на последна истина (Оправдание?)
Кое да сторя?
Да го лъжа, че в ръцете ми струи живот?!
Кое да сторя -
след минута той умира? ...
Подкожно
химерата на спомен
неканена дошла
целува и убива
ала по-жадувана ...
Тъжен клоун
жалко отражение,
да плаче той отново почва
и буди съжаление...
Уж пък клоун! Уж се смее! ...
Без любов
на моята душа,
пуста е тя без любовта.
Дълбоко в себе си тъя
толкова много слова, ...
Надежда
за да мога да те видя утре пак.
Нима това е непростимо,
че искам да извърша с тебе грях?
Не знам дали ще мога да те имам? ...
Доброто не е пречка
светът да свети одухотворен...
И да намерим вярната пътечка...
Без бой да може да се разберем...
С надежда будна утрото изгрява... ...
За Николета
накичи се с него, изпъна и гръд.
Усмивка срещу черно небе от стрели,
недей си мисли, че навънка вали.
Напротив, под земята сянката бяга, ...
Тук ли си?
говоря мили неща.
Пратих ти страст "до поискване"
и разтревожих нощта.
Тук ли си? Старите улици ...