Стихове и поезия от съвременни български автори
Мълчание
Наоколо все гарвани кръжат,
а всичко е зелено. И е май.
От мен - на цяла вечност разстояние,
почти преосъзнали своя край, ...
Оптимизъм при залез
По светлите следи на слънцето
се спуска бавно вечерта
и сенките се удължават, там където
ще легне и заспи нощта. ...
Чаша море
Горещници. Но лятото -
със сенчест алаброс.
Вълните са разпяти
от вятър виртуоз. ...
Големите неща
Навън звездите греят най-ярко,
в нощите, в които сме сами,
в нощите, в които чакаме някой,
в нощите, в които не ни се спи... ...
На море
питат ли ме
дей шкембето
глътнах го
с бутилка ром ...
Незлободневно
Мижитурки и гадове прости,
защо вий сте толкова злостни?
Защо са ви дълги ушите
и защо са грамадни очите? ...
Слон и мравка
След него пука се дори паважа.
На пътя си съзря една камара.
Сред нея мравка, хубава и млада!
Влачи зрънцето си и въздиша! ...
* * *
зa всичките бедни създaния,
дa дaвaм, a вместо пaри
дa прaвя свободно дaрение.
Дa нося нa моя си гръб ...
А какво е любовта за теб, човеко?
Черен рицар, преследвач на сънищата ми
Влиза с гръм и трясък в живота
Разбърква
И бавно, мъчително си отива ...
Нежна мисъл се разхожда...
по върховната ти гръд...
Твоят поглед ме пробожда...
Да заминем ли... отвъд?...
Към Ибиса ли, в Испания?... ...
* * *
Родопите нима са гневни -
посрещат ме с мъгла и дъжд.
Но следвам звуците напевни
и слънцето догонвам изведнъж. ...
Молитва
Той нали обеща да ни бъде баща и пастир?
А пък ето го Страшния съд – многократно повторен,
и се бием до смърт, а заспиваме с песен за мир.
И понеже светът се обърна с главата надолу, ...
Безбрежност
Разляти пясъци... пусти брегове,
лодки приютени... накъсани мигове,
уморените гребла, мъгла... тишини,
закотвени в спокойните води. ...
Обяснение
Всяка търси свое място.
Даже речника на Мелпомена
сме запълнили... И им е тясно.
Затова освирепяват - ...
Хайку
издигаш се днес,
пропадаш утре.
***
Океан от грешки - ...
Провокирано...
С БЛАГОДАРНОСТ КЪМ СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ТОЗИ САЙТ!
Да защитим ЧОВЕКА!
нЕГО!
и СЛОВОТО МУ защитим, ...
Бих могла да те намразя за мечтите си
които ти потъпка и превърна в прах.
Вярвах в теб, че си достоен за обичане –
с любовта въведох себе си в грях.
Загърбих всичко онова, което исках, ...
Дъждът и тъгата
В студената стая е мрачно.
А дъждът вали – не спира –
навън е толкова невзрачно.
Дъждът подбужда мисълта ...
Най-правилното тук
че как ще посадиш в пътеката - пътека.
Да вярваш, че очите ти създават синевата
и да поиш с душата си - човешкото.
Най-правилното е: да мразиш автора, ...
Адаме!
Намери ли своята Ева?
Листото не става за знаме -
съдрано е. С няколко шева
заший го сега. И отново ...
Надежда
Основна струна скъса се във мен.
Онази, що захранваше сърцето,
(без нея вече дишам във фалцет).
Опитвам се. Настройвам си съдбата ...