Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

На всичките жени, които ме обичаха

На всичките жени, които ме обичаха
На всичките жени, които ме обичаха –
едно огромно благодаря,
на тях единствено разчитах
себе си да оценя. ...

botyo

Поезия » Любовна

814

Животът е шантав подарък

Все още се губя по пътища.
Въздишам по огнени залези.
Оставам без дъх от прегръщане.
Изпушвам от дълги анализи.
Извайвам си кули от пясък ...

day-tripper

Поезия

901 2 6

Прошка

Обесих сърцето си, Господи!
На тази обич, от която
очите кървят,
и крилете ù уморено въздишат
под всичките камъни, хвърлени ...

smile

Поезия » Любовна

1.1K 2

Моят път

Моят път
Притаена в неродено бледо утро, в гъстите мъгли,
с оголена душа пълзяща в изгрев, живота ме боли,
с безцветна съвест на смрачаване, глъч в необятие,
в зов надежда, всяка нощ смирена съм в причастие. ...

Emalda

Поезия » Любовна

1.1K 2

Защо

Сълзичка самотна тихо потече.
Потръпнах от болката силна,
която сграбчи отново душата
предадена с подла лъжа.
Защо захвърли тъй жестоко ...

vyatur13

Поезия » Любовна

914 5

* * *

Прегръдка от приятел е подкрепа.
Това е най-силната утеха.
Да влее сили в теб
и да почувстваш, че всичко е наред.
Топлина и сила за душата ...

LEON

Поезия

579 1

Къде ми е детството?

Детството ми тихо, по терлици,
дебне зад един дувар.
Чух чирикане на птици
в ореха ни стар.
Къщите - като старици, ...

Регина

Поезия

1.4K 7

Божествени ноти

Когато твоята музика
ми свириш на пианото,
Душите ни общуват -
докосват се и се милват.
галят се и се радват!... ...

LATINKA-ZLATNA

Поезия

851 4

Шегите на съдбата са немирници (акростих)

По изгрев се събудих от студа,
Ръцете ми трепереха от болка,
Едно съмнение в душата ми се свря
Самотно... и потъна на дълбоко. От
Тишината в стаята ми се доплака, ...

reinbow

Поезия » Друга

765 1

Шедьовърът...

Шедьовърът...
на Жените...
И всяка самотна Жена във леглото
е като зазидан в мрачно подземие
Шедьовър, ...

jollyroger

Поезия » Друга

652 4

Натюрморт

Натюрморт
Вали. Чадърите
прихлупват човешките съзнания.
Пълзят по склоновете на живота
все още сънените им терзания. ...

линасветлана

Поезия » Друга

956 12

Есен- 3

Есен- 3
В умиращата топлина на есенната вечер
замислен лист подгони ме внезапно,
а Третата орисница обрече
душата ми на битие превратно... ...

jollyroger

Поезия » Друга

629 2

Дюля в двора

На дюлята ми - колко дюли!...
И сякаш виждам сто луни.
Отдавна вече не е юли
и времето се заслани.
Листата - облаци зелени, ...

koli4a

Поезия » Пейзажна

1.3K 14

Бедуине мой!

На А.С
Забравих откъде съм дошла,
бедуине мой!
Билка целебна. Надежда последна.
Любов неземна. ...

DIANGELO

Поезия » Любовна

2K 12

Ела да поплачеш

Ела да поплачеш
Знаеш ли как тъжно времето се стича
и окапват бавно веселите дни?
Как набъбват клони в пролетното утро
и над тях се сипят парещи слани? ...

stoyna

Поезия » Гражданска

772 12

Не тъжи ти за мен

Не тъжи ти за мен
Нося те в сърцето си, мила,
нося и любовта си към теб.
Ти си тук, до мен, но не те познавам аз,
не ме позваваш и ти. ...

dymitr

Поезия

710 1

Вярвам

Въздишка отронена
се търкулна в нощта.
Сълзица прогонена
падна тихо в дланта.
Сто въпроса изохкаха - ...

tanq_mezeva

Поезия » Философска

876 3

Животът На Един Писател

В живота
На един писател
Има три неща:
Жена
Изкуство ...

Negative-Creep

Поезия » Любовна

900 1 3

Мъжка ракия с женски сълзи

Мъжка ракия със женски сълзи
Да поседнем ли с тебе. За малко.
На чаша ракия. Без думи...
Мъжки да пием, а след това,
да развържем езици и хули. ...

Djein_Ear

Поезия » Друга

1K 1

Усмивката на една жена

Сънувах една жена.
Една жена с най-прекрасната усмивка на света.
Чаровница голяма, всеки път като я погледна
и моето сърце започва да се смее.
Никой не може да устои на усмихната жена, ...

nakata

Поезия » Любовна

1.4K 3 3

Лунна мечта

Нощ, луна и звезди
на вън е тихо и всичко спи...
Само някъде далече,
мъничка вълна се разбива на брега.
А на мокрият пясък - ...

monblan

Поезия » Пейзажна

1.4K 2

Бог да благослови града

Бог да благослови града
Цигара гори.
Прозорец отворен.
Града спи.
Оставаш неспокоен. ...

Myth

Поезия » Гражданска

949

Чувство за самота

Чувство за самота
Мъгла, мъгла, мъгла,
влага, студ, мъгла!
Грозните сиви колони
на моя скапан живот, ...

docheff

Поезия » Друга

1.1K

Признание

По-хубава си от живот,
от устремена в полет птица...
ухаеш като сочен плод -
във погледа ми си девица...
По-нежна си от чуден цвят, ...

ekstasis

Поезия » Любовна

765 4

Писмо от петия поход

Изпълзяла от мрака на скуката,
на седлото до мен приседна тъгата -
съвсем, ама съвсем непоканена...
Казах ѝ да си тръгва, повторих ѝ -
тя се направи на глуха ...

krchernev

Поезия » Любовна

3.1K 33

Първо внуче

Появи се в зимен ден.
Дойде на този свят в час късен.
Онемели те поехме в ръце,
спрели дъх пред божественото чудо.
Животът - досега безсмислен - ...

Ve2666

Поезия

1.2K 4

Любов

Мисълта ми не мога да опиша,
когато душата ми за друго диша.
За очите мили и душата блага,
що в сърцето спомен слагат.
За онзи поглед сърдечен ...

TheThirdEye

Поезия » Любовна

900

Макар и със други

Живея, творя и пиша
тъй както си знам...
И в хаос разхвърлям
слова, мисли и чувства!?
Те са от мене душата, ...

aap

Поезия » Философска

603 5

Колкото в мен неназовимото

Аз ще победя онази дива и въображаема истина.
Ще строша на Дявола рогата на хиляди парчета.
С камъка-сърце от гранит на прах аз ще ги стрия
и греха мой кармичен, още неоткупен ще засипя.
Как да поискам прошка за общата ни тъпа болка? ...

Samadhi

Поезия » Любовна

747

Оставих си шепа забрава

Вяра…
Вяра ли, искате? С нея ще продължите смело напред.
Надежда…
Надежда ли, търсите? Всеки нуждае се да я има поне за ден.
Любов… ...

alexgrau

Поезия » Друга

1.7K 8

Стъпки

Равнявам се
по Божиите стъпки.
Та те, човешките,
изчезват като прах.
Остават само грешките - ...

koral

Поезия

638

Налетях се...

Ето, че се налетях,
като птица...
Орел или гарга,
какъв ли бях
в живота като смисъл, ...

valqka

Поезия » Философска

682 6

Арсен Люпен

С монетите от жълтите листа
навярно съм крадецът-джентълмен –
в разбитият трезор на есента,
се къпя в алтруизма си вроден...
И просяци с невярващи очи ...

andromen

Поезия

869 2

Спомни си ти...

Във днешния ни ден е ред
да правиш ти от мляко - мед,
да искаш да не бъдеш беден,
а другите - да не си вреден.
Богоровото сладкодумство ...

Милора

Поезия » Друга

956

Добре дошли

Добре дошли
Добре дошли сте пред вратата
и нали гостоприемен съм? Елате!
Ала недейте бърка изтривалката
с душата. Първо се събуйте пред вратата. ...

adjo

Поезия

758 5

*****

Ръката сили не има
последна шепа пръст да хвърли.
Прошката ми от душа
не даваше и песъчинка да помръдне.
Прехапвах устни. Зверски заболя ...

лъвче

Поезия » Друга

932 13

Жълто листо

Жълто листо на прозореца –
писмо от строгата есен.
Слънцето – рана отворена
в липса на птици и песен.
Жълто листо във съня ми – ...

laramaylin

Поезия » Друга

704 1

Доверие

Доверие никому и вяра на сляпо,
че всеки способен е да те предаде.
Дори и най-близкият - тогава е страшно…
Ранено, кървящо, сломено сърце.
Да имаш очаквания, да имаш надежди, ...

manuela822000

Поезия

708 1 2

Миг

Събуди се!
И се наслади.
И повярвай на мига.
Той е истински.
Като светла капка от дъжда, ...

ниана

Поезия

1.4K 6

Оксиморони по български

Във нашата държава чужда
богатството е бедността.
От Имането няма нужда,
а в горчивото е сладостта.
И черно слънце се белее ...

koli4a

Поезия » Гражданска

754 2

Стихове и поезия от съвременни български автори

На всичките жени, които ме обичаха

Животът е шантав подарък

Прошка

Моят път

Защо

* * *

Къде ми е детството?

Божествени ноти

Шегите на съдбата са немирници (акростих)

Шедьовърът...

Натюрморт

Есен- 3

Дюля в двора

Бедуине мой!

Ела да поплачеш

Не тъжи ти за мен

Вярвам

Животът На Един Писател

Мъжка ракия с женски сълзи

Усмивката на една жена

Лунна мечта

Бог да благослови града

Чувство за самота

Признание

Писмо от петия поход

Първо внуче

Любов

Макар и със други

Колкото в мен неназовимото

Оставих си шепа забрава

Стъпки

Налетях се...

Арсен Люпен

Спомни си ти...

Добре дошли

*****

Жълто листо

Доверие

Миг

Оксиморони по български

Опашка