Стихове и поезия от съвременни български автори
256.3K резултата
Любов на екс...
Любов на екс...
Любов една, забързана такава,
която само за нощта остава,
а сутринта е все едно и също:
целувката и всеки сам към в къщи... ...
Любов една, забързана такава,
която само за нощта остава,
а сутринта е все едно и също:
целувката и всеки сам към в къщи... ...
963
1
Чакалче
Чуй, чакалче, малко мое братче -
как опашчица да не подвиеш?
Дето идеш - всякъде те гонят,
дето стъпнеш - всякъде те бият!
Всяка твар желае да живее, ...
как опашчица да не подвиеш?
Дето идеш - всякъде те гонят,
дето стъпнеш - всякъде те бият!
Всяка твар желае да живее, ...
820
2
Есенна импресия...
Есенна импресия...
Инстинкт на пчели ни подмами
към тъмният грозд на нощта
и късахме с теб ароматни,
наляни със сладост зърна... ...
Инстинкт на пчели ни подмами
към тъмният грозд на нощта
и късахме с теб ароматни,
наляни със сладост зърна... ...
618
3
Да обичаш не е грях
Да обичаш не е грях,
а възвишено и земно,
чувство споделено,
между двама.
Да ме обичаш се нуждая, ...
а възвишено и земно,
чувство споделено,
между двама.
Да ме обичаш се нуждая, ...
739
Да убиеш лято
Направете си пир от душата ми тиха.
От очите ми топли запалете си огън.
Стоплете се после, препийте и викайте.
Дано не остане от мене и спомен.
Вземете ръцете ми, покрив скрепете. ...
От очите ми топли запалете си огън.
Стоплете се после, препийте и викайте.
Дано не остане от мене и спомен.
Вземете ръцете ми, покрив скрепете. ...
1.6K
1
14
Децата ни
Децата ни свидни не са вече с нас.
Те там са, където шансът ги праща.
Останали тук, ние плачем без глас
и пълним със скръб житейската чаша.
Децата ни са без родно огнище - ...
Те там са, където шансът ги праща.
Останали тук, ние плачем без глас
и пълним със скръб житейската чаша.
Децата ни са без родно огнище - ...
2.9K
1
34
Съпротива
На вятъра си хвърлих всички думи,
на птиците - трохите от познание.
Скъсах не един чифт гуменки,
вдигнах не едно и две въстания.
След всяко мечтата ми умираше, ...
на птиците - трохите от познание.
Скъсах не един чифт гуменки,
вдигнах не едно и две въстания.
След всяко мечтата ми умираше, ...
1.2K
Меланхолично
Наблюдавам синевата
как танцуват облаците
Мисля за вратите
отключени с грешен ключ
Косите си отрязах ...
как танцуват облаците
Мисля за вратите
отключени с грешен ключ
Косите си отрязах ...
1.2K
1
Върнете ми...
1.
Искам обратно земята на моето детство –
приказка тайнствена, пълна със синьо вълшебство.
Искам без страх да замръквам, спокойно да спя, да се будя.
Кротко да ходя на работа, със много любов да се трудя. ...
Искам обратно земята на моето детство –
приказка тайнствена, пълна със синьо вълшебство.
Искам без страх да замръквам, спокойно да спя, да се будя.
Кротко да ходя на работа, със много любов да се трудя. ...
685
2
Песен зa тенекиения човек
Той не рони солени сълзи
нито смее се с живa усмивкa,
ни сърце му в гърдите тупти
и не сгърчвa се в робскa извивкa.
Той е ведър и по-рядко - вял, ...
нито смее се с живa усмивкa,
ни сърце му в гърдите тупти
и не сгърчвa се в робскa извивкa.
Той е ведър и по-рядко - вял, ...
859
1
6
Не бъди между първите
Тук всеки втори е поет,
а всеки първи – мъж и половина.
За някого и ред е вид куплет,
за някого пък, зимата е зима.
Аз крача между постове и шарж. ...
а всеки първи – мъж и половина.
За някого и ред е вид куплет,
за някого пък, зимата е зима.
Аз крача между постове и шарж. ...
553
2
Избори
Избори
Напоследък само това чуваме
и да гласуваме - и да не гласуваме
пак ще гладуваме!
Е.Г.Н. ...
Напоследък само това чуваме
и да гласуваме - и да не гласуваме
пак ще гладуваме!
Е.Г.Н. ...
658
Българийо, моя родино
Българийо, моя родино
Българийо, моя родино,
една си за мен на света.
В теб родният въздух е вино
И топла погача пръстта. ...
Българийо, моя родино,
една си за мен на света.
В теб родният въздух е вино
И топла погача пръстта. ...
1.3K
1
14
Бяло затишие
Ти ли разплака небето ми пак?
Тъй нелепо – насред януари.
Уж цяла есен те молих за сняг,
а дъждовно в очите ми пари;
а душата ми гола до кости, ...
Тъй нелепо – насред януари.
Уж цяла есен те молих за сняг,
а дъждовно в очите ми пари;
а душата ми гола до кости, ...
1.4K
18
Утро
... И тук, където приказката на "днес" завършва,
там прелестите най-велики ще те приспят,
и там, където нечий живот като клон се прекършва,
ще заспи денят и към сън всички ще вървят.
Ала знай, че утро ново ще настъпи там, ...
там прелестите най-велики ще те приспят,
и там, където нечий живот като клон се прекършва,
ще заспи денят и към сън всички ще вървят.
Ала знай, че утро ново ще настъпи там, ...
919
Моят блян
Моят блян
Съзнанието ми в Смъртта се е взряло,
виждам го, че тайно за нея си мечтае,
кара ме да я обичам – нея душата да желае,
да я прегърна ми се иска, да погаля лицето ѝ студено. ...
Съзнанието ми в Смъртта се е взряло,
виждам го, че тайно за нея си мечтае,
кара ме да я обичам – нея душата да желае,
да я прегърна ми се иска, да погаля лицето ѝ студено. ...
1K
Посветено
Ръцете ти са толкова студени,
обичаш с тях безкръвно да мълчиш,
дори и греховете споделени
не са като предчувствие за стих.
И тялото ти - нямо и безмълвно, ...
обичаш с тях безкръвно да мълчиш,
дори и греховете споделени
не са като предчувствие за стих.
И тялото ти - нямо и безмълвно, ...
1.1K
1
7
Душата в черно оцветена
Душата в черно оцветена е обречена на глад,
Душата мрачна и студена няма кой да стопли пак,
Всички хулят срещу нея, „нека да пребъде в мрак”,
И с нови кални стъпки скачат , тъпчат я към този Ад.
И с последен писък на надежда, всичко вече се подрежда , ...
Душата мрачна и студена няма кой да стопли пак,
Всички хулят срещу нея, „нека да пребъде в мрак”,
И с нови кални стъпки скачат , тъпчат я към този Ад.
И с последен писък на надежда, всичко вече се подрежда , ...
923
Елегия...
Елегия...
... и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
Д. Дебелянов
на Марина... ...
... и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
Д. Дебелянов
на Марина... ...
637
2
