Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Пътя към звездите

От слънце огън ще си взема
цигарата си да запаля.
Луната с нежност ще превзема
и на звезди ще се похваля.
Ще седна аз на лунен камък, ...

koli4a

Поезия

687 2

Как се обича поет

Метафори са неговите ласки...
Очите му са изпитания...
Душата му е само маска
на безутешните терзания...
Замръква във легло на Муза... ...

ekstasis

Поезия » Любовна

838 4

Към любовта

Ще спукаш ли моите вени
ти, сладко заразна любов?
Ще тресеш ли сърца споделени
щом носят живот, болка и гроб?
Ще превърнеш ли моето его ...

Jovial

Поезия » Философска

1.1K

Лято №2

От жега
лятото е
на свистяло...
Запалило е пещи
от зори! ...

Hekredel

Поезия » Друга

594

Черното проклятие (...на незатихващата мизантропия)

Черното проклятие (...на незатихващата мизантропия)
В ъгъла тука седя вцепенен
и вързан съм в тъмното, с тежки окови.
Животът е бездна и ад вледенен.
Любов тъй измамна - подмолна отрова. ...

Atazoth

Поезия

791 1

Градината се стича

Месеци се редактирах.
Огъвах като какавида.
В търсене на себе си,
докато възкръсна.
Портретът от стената ...

Stanley

Поезия » Друга

1.2K

Още

ОЩЕ
Още ти чувствам дъхът
и повей на любовни ветрове.
И още край мен е светът ти.
И писък на гларус пак ме зове. ...

korsar

Поезия

1.1K

Обич

С мисъл за чудна красота -
за теб, за роза, за любовта,
аз за тях, за слънце мечтая.
Що болка имам - аз си зная.
Любовта всичко лошо прощава, ...

hcs

Поезия » Любовна

1K

Люляк

Люляк цъфти в градина
като девойка млада‚ красива
гизди се в цветове лилави и бели‚
мома плете покривка от дантели·
Сутрин люлякът цветове разтваря, ...

katykati

Поезия

2.1K 1 1

Буреносен облак

Като буреносен облак
със сърцето си ранимо
ще се хвърля в тъмнината,
и ако намеря път,
който се извива ...

suble

Поезия » Друга

920

Наивна

Наивна съм. И глуповата.
Тази - винаги добрата.
Дето все прощава и мълчи,
а после болките търпи.
"Урок си взимам" - всеки път. ...

Lithiumm

Поезия

919 1

Изгубени видения

От светлата страна на тъмнината
струи животът ти, мъглите разпиляващ.
Защо зад рамката на тленността позната,
загледан жадно в силуетите оставаш?
Залъгваш се, че в себе си живееш, ...

nyctophilia

Поезия » Друга

1.8K 1 6

Умирам

Умирам за една жена, за нейната усмивка и за нейните очи.
Умирам за нейните устни, за нейната прегръдка, а тя не знае дори...
Умирам за нейната красота и мечтая някой ден всичко да разбере,
за тъгата, за сълзите и за чувствата които крия в моето сърце!
Умирам, за да може тя да има всичко и нищо нико ...

extreem90

Поезия » Любовна

935

Заблуда

Няколко думи. Тежка обида.
Погледи зли и свирепи.
Жестока душевна корида.
Моменти, когато сърцата са слепи.
А после идва умората. ...

nikjelev

Поезия

641 1

War 🇬🇧

To war!
The queen commands,
Battalions defend at once!
The battleship is pounding on her shores;
and past defensive lines extends ...

Burns

Поезия » Друга

1.7K

Притча...

Притча...
Нощта на звезден храм прилича...
Ела до мен и се сгуши
да ти разкажа тази притча
за две погубени души!... ...

jollyroger

Поезия » Друга

736 4

Обещание след сън

Купих си изкуствени рози в саксии без пръст.
Истинските повяхнаха и с пръстта си заминаха.
Останалата много тор, ненужна на никого,
обещвам да изхвърлям законосъобразно
в био боклука.

Tilenus

Поезия » Друга

728

Една жена

Във полусянката отсреща
миражен образ се яви
и разсъблече свойте дрешки,
и светлината угаси.
И в късна нощ пред мен изтлява ...

rudin

Поезия » Друга

746 4

Светът убива своите поети

Поезията много ли ви свети?
Тогава тъмни очила сложете...
Светът убива своите Поети,
за да им кичи гробовете с цвете...
Светът убива своите Поети, ...

paloma66

Поезия

1.1K 1 10

The Pull 🇬🇧

Invisible lines and curves
Extend from skin to skin,
In waves, from eyes to eyes
Closing distance faster than light
Is this gravity, ...

Burns

Поезия » Друга

1.8K

Майчина Вселена

Има ли по-светло място на Земята
от искрата в детските очи?
Има ли любов по-чиста, свята
от майчина, ми кажи?
Има ли по-нежна ласка в тишината ...

plama7

Поезия » Друга

982 11

Художник

През миглите на времето отцежда
животът неизплакани сълзи.
Напълно изоставени надежди,
поставени на рафтчето "Преди".
Обаче насред мислите витаят ...

Iszaard

Поезия

1.1K 10

Усмивката със тъжните очи

Усмивката със тъжните очи
завинаги на прага ми застана.
Обгръща ме. Притихнала мълчи,
прегърнала жестоката си драма.
Предъвква трудно сухия комат, ...

tanq_mezeva

Поезия » Друга

937 1 8

Кой ли дявол я накара да върви на църква

Кой ли дявол я накара
тая баба стара,
лош човек ли я излъга,
тя ли се обърка -
в това време заледено ...

Ангар

Поезия » Друга

805 7

Любов

Харесвам с поглед мил да ме поглеждаш
обичам да галиш лицето ми с нежност‚
червено вино с теб да отпивам
в прегръдките твои аз да заспивам.
Нашепваш ми думи тихо в нощта ...

katykati

Поезия » Любовна

1K 1

Непростимо

Идват и отминават дните,
празници и делници
и се утаяват във душите
спомени от преживелици...
Изплуват после те у нас, ...

perov

Поезия » Философска

740

На пързалката

Стъмва се.
Децата уморени бързат да се прибират вкъщи.
На пързалката опустяла една двойка се е спряла.
Не бързат те да се прибират и времето студено игнорират.
С рязък скок на леда младежът подскочи ...

Mon4iii

Поезия

1.3K 1

Бяло и черно

Градът облече зимните одежди
и днес сияе тих, свенлив и бял.
Като в приказка ме той повежда
по снега незнайно закъснял.
Едно момиче очите ми погали ...

ZAPP

Поезия » Друга

1.1K 4

Не съм вещ

Не съм вещ,
не ме подмятай!
Не знаеш,
неизгасената свещ
скоро пожар ще запали! ...

Ve2666

Поезия

714

Към себе си

Емоциите паля в краен случай,
за да е истински изгарящия пламък.
Докато стъпките ми диво сучат,
духът ми любопитен гази кремък.
Изправена когато се навеждат, ...

ZAGORA

Поезия » Философска

701 1

Звездно влюбване

На земна люлка се люлея
и бавно даже си старея.
Приличам вече на детето,
родено нявга под небето.
По земна орбита пътувам ...

koli4a

Поезия » Друга

691 6

Белот

Белот
Ще плющим белот!
Ура! Ще плющим белот.
Бутилки, авери, народ
и един толстолоб. ...

genesis77

Поезия

1.6K 3

Изпепелен

тя ме поглежда
изплашено
лицето ù пада в шепите ми
влажно
конвулсивно мърдащия се гръден кош ...

bathory

Поезия

1.2K

Защо живея?!

Аз живея на земята
и я тъпча всеки ден,
но каква ми е Съдбата -
за какво аз съм роден?
Отговора аз не зная... ...

Hekredel

Поезия » Друга

638

Свят от нещастие

Свят от нещастие
Мракът се спуска със студ над гората,
последван от вятър с духа на нощта.
Покрита от облаци шепне луната.
Скита се в сенките черна душа. ...

Atazoth

Поезия

883 2

Когато си самотен

КОГАТО СИ САМОТЕН
Когато сам си, времето е враг!
Минутите се нижат като вечност.
Дори денят е също като мрак,
а мракът ти прилича на обреченост. ...

кумеца

Поезия » Гражданска

915 7

Разговор с Ботев

Р А З Г О В О Р С Б О Т Е В
Аз се връщам във моето вчера.
Зная – твоето утре то бе.
Все се молех – дано те намеря
и открия там ясно небе. ...

stoyna

Поезия » Гражданска

2.5K 34

Едно момче

Едно момче, загубено и самотно в мрака се скита.
Едно момче, търси истинската любов, но тя редовно го отблъсква!
Едно момче, умира в самотата, но няма на кой последните си думи да каже.
Едно момче, се влюби до полуда, но както винаги в грешното момиче...
Едно момче, уморено и безсилно, от година не ...

extreem90

Поезия » Любовна

740

Отвъд фалшивите неща...

Отвъд фалшивите неща... душата своя подарих на бриза.
Сетне вътре засиях. Лете с вятъра се чувствах близък.
И понесох се в света... без предателствата на жената - Юда.
Пак към себе си летях. Бях обсебен от красива лудост.
Не, не исках да се спра... Само Бог така ме милва. ...

myworld

Поезия

687 1

Паметник

Искаш ли паметник да оставиш
засади си секвоя.
Пирамидите тя надживява.
До второ пришествие стига.
Ако пироман не я изгори. ...

vega666

Поезия » Философска

1.3K 1

Стихове и поезия от съвременни български автори

Пътя към звездите

Как се обича поет

Към любовта

Лято №2

Черното проклятие (...на незатихващата мизантропия)

Градината се стича

Още

Обич

Люляк

Буреносен облак

Наивна

Изгубени видения

Умирам

Заблуда

War 🇬🇧

Притча...

Обещание след сън

Една жена

Светът убива своите поети

The Pull 🇬🇧

Майчина Вселена

Художник

Усмивката със тъжните очи

Кой ли дявол я накара да върви на църква

Любов

Непростимо

На пързалката

Бяло и черно

Не съм вещ

Към себе си

Звездно влюбване

Белот

Изпепелен

Защо живея?!

Свят от нещастие

Когато си самотен

Разговор с Ботев

Едно момче

Отвъд фалшивите неща...

Паметник

Опашка