Стихове и поезия от съвременни български автори
Черногледец
за лошото да пиша все.
Но този свят ми каза: "Ядец"!
И лошото пак ме тресе!
И тъй нещата продължиха ...
Червените боклуци
а баща ми - вечен кмет.
Аз съм мутра, хулиганин,
ще ми правите измет*!
А на мен не ми пука, ...
Das Man
Едно лице,
a всъщност хиляди рaзлични
зaд мaскaтa нa цяло поколение.
И две ръце ...
Докторке!
срещна докторката Деси
и с въпрос я изненада,
като думите натресе:
– Докторке, на моя дядо ...
Вселената в тебе живее
Ти виждаш ли залеза в блян,
или отразява очите ти…
Все пламнал в копнежи пиян,
напомня гласа на Будители. ...
Този сън е различен
има само начало!
Вече двайсет и седем години
сънувам го!
Сватба! Музика! Песни!... ...
Ако можеше тъгата да говори...
би разказала за свойте грехове –
на сърцето ми за всичките неволи,
за обвивката от мъртви ледове.
Уви, тъгата ми роди се глухоняма, ...
На пръсти
В душата гаснеше пожар.
Погребвах есента и птиците.
Ужасно сам. Ужасно стар.
От прашното стъкло ми махаше ...
Ярост
че бил съм "такъв"
или "онакъв". Че съм нямал
поетова, собствена кръв.
Че миришел на мухъл стихът ми. ...
Калинки
ще се вливат толкова много
и толкова трепетно,
докато те срещна отново.
Ще пулсира сърцето ми, ...
По-добрите
Днес по-добрите си отиват.
След тях мълчание остава.
Животът е небесна нива.
Съдбата жъне и засява. ...
Лабиринт
По блудни траектории се стичам
към омагьосаното цвете вътре в мен.
Последни мисли в този свят изричам,
към устните ти разпилени устремен. ...
Дали съм луд
макар че аз почти не съм съгласен.
Но пазят ме с решетки, че навън
за социума просто съм опасен.
Обаче е прекрасно да съм луд, ...
Когато любовта си отива
Не мълви глупави слова.
Не мъчи моята душа.
Аз знам добре, че тръгваш ти, ...