Стихове и поезия от съвременни български автори
Далечен поглед
Промуших се, погледнах отстрани.
Видя се, бездна от лъчи!
Едва ли лесно тук ще се лети!
Така поех, отново с надежда... ...
На воденицата
Хей Воденичарю,
м`оите `очи твои нека бидат
сомели го житото...
...Море невесто вода си немам- ...
Слънце с воал
Надвиснали облаци в свят
от бездни и кръпки зашит.
В дъждовните капчици спят,
все кукли примамени с „квит“. ...
Невъзможната любов
и протееегна под юргана.
Бе сънувал цяла нощ,
как на Месечка е гост.
Скочи бързо на крака, ...
Не всеки носи сърце за да обича
завист глупост или простота,
не всеки носи сърце за да обича,
и не във всеки има доброта.
Наглед прекрасни хора със усмивка, ...
Нереална реалност
С изпъчена гордо човешка осанка,
с душа до ковчег депозирана в банка,
с крака, изкривени от вечния бяг,
с охлузени плещи, от дългия впряг, ...
Всеки има право на щастие
На младини човек е така красив
и луда, и гореща глава има,
но той иска да е вечно все щастлив,
макар че на есен се готви за зима. ...
* * *
Няма нужда от приказки. Когато впил си поглед в мене.
Зениците ти са черни дупки.
Унищожават всичко живо.
А ти отново свеждаш поглед. Отново срамежливо. ...
Луднал от вдъхновение
- не че беше читав по-преди...
нещо в него сякаш бурно прекипя
и вижте в стиховете си какво реди.
Любовта бе едничката му тема, ...
Несериозни неща
мъж ме погледна
намигна ми
хвана ме за ръка
заведе ме в мола ...
Мечтания
че те има
само поглед
докосване
една единствена изписана дума ...
Сол
Бели устни на фона на червени лица.
(Пак ще изгаряме. Забравяме още
подробности като слънцезащитни масла.)
О, дай ми морска сол по езиците ...
Спомен
самият аз - забравен от света.
А споменът пищи като улулица
в настръхналата пустош на нощта.
Целунахме се точно тук - зад ъгъла, ...