Стихове и поезия от съвременни български автори
Натюр по Български
туй е нашият илач...!
Всеки бърканица пие!
Душата своя да измие.
А със буламача той..., ...
Шести септември
възкръснала от петвековен гроб,
България отново към слънцето лети,
отхвърлила бремето на смирения роб.
Но смъртта на Левски, Ботев, Караджата ...
Моят път
лъкатуши в облачни и светли дни.
В него аз пътувам скрито замечтан
в оня връх, където винаги хладни.
В този път изтича и животът ми, ...
Задругата на другата
които по лицето ти блестят разпилени,
сянка на нейната сянка - отивам си
без сълзи, без словесни размени.
Плесенясала нежност за мен си запазил, ...
Тишина ми е нужна...
Единствено...
Само...
За да мога за миг
да затворя очи ...
Притча
и как няма да бъде целомъдрена дева,
когато били единствени двама
в целия Рай - тя и Адама!
Само те били човеците божи ...
Класика в седем осми
RemaTe
"Седем пъти молих се на Бога
седем пъти в дявола се вричах",
а на осмия си стъпих на краката ...
Вали
Във мен любов и скръб се изваля.
И питам се замислено дали
остана малко... Да я разделя
със някой, дето праведен е, чист, ...
* * *
Когато животът е гаден
и надежда отнийде не иде,
изживей мига досаден,
или го пусни да отмине. ...
Несебър
18.08.2014г.
Копнея за морето - нестихващ ромон, необятна шир,
и глъч от птици, приказливи хора,
слънчев лъч... докосващ сетивата бриз. ...
Пей, сърце
Пей, сърце! Но как сърцето ми да пее?
Как да живея само в радостта?
В страната ни все по-трудно се живее,
живеем само с голата мечта. ...
Прости ми, Господи
То никога не идвало само?
Защото всички му се кланяме...
Макар че мислим за добро.
То злото никога не идвало само!? ...
Живот
Истина ли си, или измама?
Нима си въстаникът?
А може би поробеният?
Животът, казват, бил жесток. ...
Безидейно
в заплетените възли си личеше,
така и не успя да ми прости до края
за безочието на злодея вечен.
Уморена от анафори, ...
Шистов газ 2
Искат природата ни да замърсяват!
Как нямат за отговорност чувство,
да се мисли за държава е изкуство,
за природата около нас "забравят", ...
Една лятна вечер край морето...
... На Слънцето последният отблясък
пробяга за прощално по водата,
денят полека спусна се „оттатък”
и лятна нощ зави с воал Земята, ...
На кон
Девойка или войн летяла съм на кон?
Тъй питам често аз, извикала на глас.
А майката-земя в краката ми сама
разстила ми килим. Над мене свода син ...
Не зяпай ...
неща в живота,
като ронливи камъчета
по неравния ти път,
които досадно нарушават ...
Не плача, сине
Облакът, потулил ми душата,
с потоп удави земните ми дни.
Превърна ги във блато непознато.
В мочурището себе си изгубих, ...