Стихове и поезия от съвременни български автори
Земетръс
земя тресе се, зажадняла тя за кръв,
тогава съдби човешки колко спират,
за да стигне някой спасението пръв.
Виждаме в този миг нещата, ...
Есен
Ще остарея като есента,
с величие на багрите ù огнени.
С натежали от любов листа
отронени като дните от живота ми. ...
Безмилостен порой
се случи във вода да тънеш?
Природата защо ли теб избра
и позволи в порои да потънеш?
Любима моя Варна, точно ти ...
Просба
нека стихиите стихнат накрая!
С грешки човешки, безумия, пропуски,
рухва светът... сякаш идва и краят!
Мъки безбройни, страдания хиляди ...
До дъщеря ми
самотен мак, сред цъфналата ръж,
гласът на чучулига нежна
и шепотът на топъл дъжд!
Нима това не е магия, ...
Горчиви усмивки
Понякога животът е игра,
в която търсим липсващи парченца
и ровим в мислите на нашата съдба
и бързаме, да изпреварим себе си... ...
{питър скреж}
от тялото ми няма помен
и тихата вълна на отчаянието
е втората природа в списъка
ми със случайности ...
В храма на запалените свещи
и да почукате, аз няма да отворя.
Дори ще прекратя, за всеки случай,
да чувам, да усещам и говоря.
Не идвайте. Добре съм си отвътре. ...
Днес в толкова пътеки криволичим
напред-назад по стръмните пътеки,
вода от девет кладенци наляхме
във бурето, та дни да има леки,
как времето ни смутно го разклати, ...
* * *
Тя нямаше нищо напротив.
На свой ред разлистваше акорд тишина
сякаш да бяха гръмовни салюти.
Леко потрепна във мрака нощта, ...
И докато се усетим...
Във душата не надникваме.
От амбиции обзети
с грозотата бързо свикваме.
Злоба и вина приемаме ...
Тъга
картини - на любов и самота...
Картини гледам, всеки ден,
картини, о, тъжен е света!
Вървя по улицата сива, ...
Очакван миг
с надежда насън да те видя.
Отварям очите си сутрин,
а тебе отново те няма...
Само сърцето ми бие - ...
Потоп
Ний, дето сме горди със снопа от пръчки.
Каква прокоба обърка душите ни,
коя зла сила ги сплете в омраза?
Днес света видя нашата мъка ...
****
със нови грешки и проблеми.
Нима сега аз пак не изпитвам глад,
за стари мигове неопетнени?
И път пред мене като няма, ...
Малка басня върху една снимка
Сив заек като малък паметник
до каменния котарак се вижда,
дотичал от безумно отчаяние
и спрял във чуждата градина. ...