Стихове и поезия от съвременни български автори
Опустелият дом
огънати под тежестта на годините.
Тук никой никого не чака.
От тук забравата е минала.
Забравената селска къща... ...
Път нататък
и времето е против нас.
И пак ли ние сме на старта
в последния - дванайсти - час?
Сгъстяват облаци боите. ...
Зрънце вяра
и гасне от ръжда. Пристига дъжд.
Нощта е като топло одеало
и жълта е разсърдената ръж.
Звездите закопчават стари тайни, ...
Наследник на Вятъра...
Във вечерта замислен си мечтая
във морската безбрежност поглед впил,
но в тази вечер аз ще осъзная,
че просто: Вятърът съм наследил!... ...
Как се пие кафе в понеделник?
Да побъбрим, животът бил кратък.
Ала нямаме време и двамата май...
Ще се видим навярно оттатък.
Ще поръчам за двама щом вече съм там. ...
И иде Нова Есен...
... и иде Нова есен:
ще допълзят мъгли,
от вятърът понесен
дъжд ситен ще ръми... ...
Прогноза
Разсъмва се.
Боли ме лявото ребро.
Разтривам го.
Разсеяно и не ритмично. ...
Прободен от знамения
всеки ден когато съм навън!
Всички благослова заслужават.
Има ли светкавица без гръм?
Даже ми се иска да се върна, ...
Тъгата на есента
ето идва есента.
С бледо жълтички листа
и с дъх на мъничко тъга.
Но можем ли да я виним в това? ...
Усещания
Опитвайки се да те хвана се губя в дима от цигарата ти.
Иска ми се времето да беше спряло и да те целуна за довиждане.
Просто не искам да се сбогувам с някой, току що появил се в живота ми.
И вярвам в нищото, защото то ще ме избави. ...
За любовта ти
за всички откраднати мигове,
за всичките сълзи изплакани,
за спомените ми индигови,
за болката в душата ми погребана, ...
Забравяме II
не можем пътя да намерим в мрака.
Изгубваме най-смелите си мисли,
ключа от дом, където все ни чакат.
Приятели, неща, привички, думи ...
Писмо до Европа от пъкъла
Дали не те обидих, извини ме!
Нарекох те във мъката стръвница.
Ти посрещни децата с пълно виме,
за да забравят празните паници. ...
Криминогенно
На комшията дигнаха колата,
на бълдъзата дигнаха полата,
мутрите на адвоката
дигнаха къща на два ката! ...
Божието рамо
Кой на дивана до мене седеше?
Кой ме разпитваще както мълчеше
и думите падаха в душния зной?
Очаквах тръба да засвири отбой... ...
Санта Кроче
Детайл. Лице на скулптура.
Сълза от камък...
Пред нея... тлен. Подвластно тяло.
Плът и мускули... ...