Стихове и поезия от съвременни български автори
Пътуване до мама
и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма,
аз се връщам назад, върху стария плочник пред вкъщи
с девет цветни лехи и усмивката топла на мама.
Мама прави юфка. И разстила корите на двора ...
Въпросителни
Петък е! Ден като ден!
Щурат се мисли, хора и птици.
Грее небето над мен.
Виждам се в мъдрите му зеници. ...
Равносметка
Понякога с усмивка, понякога в брой!
На чуждите лъжи, наивно да се хващам!
Научих се да различавам мой от свой!
Не искам да ви гледам натъжени ...
Висящо
виси
безжизнено-изморено
на стола
в хола ...
... на разсъмване
Богомолка на разсъмване.
Изядох те, преядох.
Сдъвках те. Горчиш.
Като черен шоколад. ...
Големият герой
Калната, водна стена
трябваше ли в онова
фатално Аспарухово дере
човешки души да отнесе, ...
Страх
Не чувам думи и не го разбирам.
Но сякаш наблюдавам се отгоре
как той страхът със зъби ме раздира...
Витая в мрака - сън ли е, не е ли... ...
Първи трепети
до вчера ми изглеждаха нещата само сиви,
а после моите очи на любовта във плен
и делника и празника намираха красиви.
Започнах тънки сметки да кроя, ...
Укор
че всявам в сърца ви страх,
но спите вие, упреквам вас,
нека Бог ме съди дали е грях.
Усещам порив, ...
Вятър
сред някакви бездушни вкаменелости,
които пожелах да станат светещи,
подтикната от неразумна смелост.
И вече трудно чувам в мене думите. ...
Не те заслужавам
Ти имаш сърце, което знае как да обича.
Няма да те заблуждавам -
моето в никой вече не ще се зарича.
Не заслужавам обич и ласка ...
Едно семейство, моля!
едно семейство в този ден.
Нали уж всичко се купува,
а трябва ми едно на мен.
Един баща прошарен, ...
Може би
плаши ме с нещо думата "трябва"
може би
нейната дълга ръка
твърде често ...
Една подкова ненамерила късмета си
конете ми поискаха почивка...
Поискаха почивка за сбогуване,
а изморените коне, нали разбирате,
без капка жал по навик ги убиват, ...
***
Струпани са думите -
незапалени минзухари.
Пръстите ми са нежни
и плахо приближават. ...
Назад
виждам слънце,
виждам път...
Виждам в теб надежда да се променя
и разбирам, че не съм сама. ...
Ако можеш
Ще я превърнеш в плачеща върба!
В трева, прекършена от ранната роса!
Като две протегнати ръце, но към весла!
Ако можеш - в този миг ме прегърни! ...
Мъжете
все за нещо ще крещи.
Как е дотегнал нима не знае,
та поне да си мълчи.
Навън мъжете са вежливи, ...
Когато вървиш
а тя все по-безкрайна изглежда,
падаш, спъваш се, сблъскваш се с трудности,
не отчайвай се, има надежда.
Поглед нагоре, стъпка, изправяш се, ...