Поезия - любовна лирика, бели стихове, хайку, стихотворения за деца

В затвор

Сякаш съм в затвор...
Опитвам се да избягам...
Всеки ден различен план мисля...
Всяка схема по два пъти премислям...
Блъскам и креща... Но никой не чува... ...

the-secret-girl

Поезия » Любовна

2014-02-01T20:44:51+02:00 811 1

Петбуквена дума

Ех, тази дума - "любов"!
Обикновена, петбуквена дума.
Но във нашия шантав живот
е заразна досущ като чума...
Ходиш по тази земя ...

Lebovski

Поезия

2014-02-01T20:26:16+02:00 760 1 4

Днес

Днес съм като сбъдната мечта,
днес изгрева докосвам с длани,
днес прегръщам росната трева,
днес вятърът къдриците ми гали.
Днес морето предано замира, ...

sani-ti

Поезия » Любовна

2014-02-01T20:24:34+02:00 1.3K 1 4

Ден и нощ

Да. Паднах. Всичко ме боли.
Мълчанието вече не е чуждо.
Очите ми крещят със сто сълзи,
аз имам от спокойствието нужда.
Не са ми нужни питащи въпроси - ...

valiordanov

Поезия

2014-02-01T20:24:02+02:00 523 2

Червеното човече

Студено е
и чакам.
Аз със още много хора
и на тротоара отсреща
чакат много хора. ...

jaluktip

Поезия » За деца

2014-02-01T20:23:06+02:00 874

Под вол теле

Той винаги търсеше
под вола теле.
Понякога ,,намираше"
даже и по две.
Но дума не обели, ...

Plamen-Ognqnov

Поезия

2014-02-01T20:15:41+02:00 687 11

Силата

Болката ни... няма да отмине,
жестока е и раната кърви.
Не може тя в сърцата да утихне
от сведени в прискърбие глави!
Във мислите ни те са, във ума ни, ...

tanq_mezeva

Поезия » Друга

2014-02-01T20:13:27+02:00 767 7

Сън за теб

Лекият бриз е посипан със дъх на море
и ми нашепва отдавна забравена мисъл,
че във съня си те срещнах. Не зная къде.
И че сънят се превърна за мене във смисъл.
И че светът е невидим за празни души. ...

ANONIMNIQ

Поезия » Любовна

2014-02-01T20:02:17+02:00 776 5

Размисли 2

РАЗМИСЛИ
Навярно възрастта е само цифра,
а това, което е в сърцето,
единствено то има смисъл
и чете се по лицето. ...

джуди

Поезия » Друга

2014-02-01T19:59:24+02:00 578

Най-тъмната нощ

Недей ме спира - движа се по стръмното.
(От падане отдавна нямам страх).
Нощта ме вика... Тази е най-тъмната.
Безумно подходяща е за грях!
Ще облека червената си рокля, ...

Avis

Поезия » Любовна

2014-02-01T19:56:33+02:00 1.1K 2 7

Чудо

Усмивка, радостта в очите.
Глас, вибриращият смях.
Тяло, фокусът е на гърдите.
Дрехи, ти си върху тях...

krvelkov

Поезия » Любовна

2014-02-01T19:55:01+02:00 580 2

Безсилно

Безсилно е... изминалото време.
Дори един от друг да отлетим,
секундите минават и отнемат
последните остатъци от грим.
Аз повече не мога да се крия - ...

melian4eto

Поезия » Любовна

2014-02-01T19:54:46+02:00 706 1

Моята Гибелна Участ

Жестоко окова сърцето ми самотно в тръни...
Не на любов, на война приличаше това помежду ни!
Кървав камък държа в премръзналите си длани, а той отказва да бие...
Върни се поне, върни се при мен за последно да ме доубиеш...
И без това не е живот, това, което подари ми! ...

viork

Поезия » Любовна

2014-02-01T19:53:10+02:00 1.1K

Където умът не достига

„Където умът не достига“
Отвъд небето, отвъд нощта.
Там, където умът не достига
аз пак ще мечтая...
И връщам се в дните. В моя живот. ...

Жанка

Поезия » Бели стихове

2014-02-01T19:52:21+02:00 1.1K

Съвременни палачи

Без вина,
те обесиха слънцето
с черно въже,
после вдигнаха тост
и замезиха с бялото му сърце. ...

Rimoza

Поезия » Гражданска

2014-02-01T19:50:57+02:00 1.4K 28

Бяла прегръдка

Този шеметен сняг! Тази глупава бяла стихия,
дето нежно се плъзга по облия гръб на Балкана
и загръща града, голотата му страшна да скрие,
за да може и той пременен насред зима да стане.
Но се спускат коли и дълбаят релефни пътеки, ...

nikikomedvenska

Поезия » Пейзажна

2014-02-01T11:42:59+02:00 2.6K 3 22

Момчетата от улица „Младежка”...

Момчетата от улица „Младежка”...
Момчетата от улица „Младежка”
невярващо пораснаха... Но факт!...
А връщат се във възрастта момчешка
те в спомените и щуреят пак... ...

jollyroger

Поезия » Друга

2014-02-01T10:03:49+02:00 523 4

Бог те милва притаен

БОГ ТЕ МИЛВА ПРИТАЕН
Ти криеш зад стена от маски,
рисувани от цветна длан –
сърцето в розово и страстно,
покой от синьо изтъкан. ...

Sanvali

Поезия » Философска

2014-01-31T23:25:02+02:00 1.2K 1 7

Любовна драма

Огнени сърца - любовна драма,
символ на безкрайната любов,
обич и сълзи - игра за двама,
отговор на истинския зов.
Истината - пътят към жената, ...

Ivanteh

Поезия » Любовна

2014-01-31T14:36:59+02:00 1K 1

Неверник

Кавалер е този зимен здрач.
Намята ме със своя сив балтон,
подава ми ръка и през снега
полекичка ме води към дома.
Но верен ми е само миг до два. ...

Eia

Поезия

2014-01-31T14:21:49+02:00 802

Наситено бяло

Бял огън сгрява белите кости на къщите.
Бяла тъга през комина е пуснала котва.
Бяла си тръгвам и винаги бяла се връщам,
където белият път свършва в започване.
Няма сълзи. Само бели вселени разтуха. ...

danda

Поезия » Друга

2014-01-31T13:58:03+02:00 892 12

Продължение №14 (поема за баща ми)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ№14 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)
Пребиваване в Първомай
,
След моя Острец злополучен
се върнах аз във моя край ...

Hekredel

Поезия » Оди и поеми

2014-01-31T13:52:43+02:00 696

Продължение №13 (поема за баща ми)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ№13 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)
За малко пак се разделихме…
Щом майка ми дойде при нас,
в Острец се всички настанихме,
баща ми само не бе с нас! ...

Hekredel

Поезия » Оди и поеми

2014-01-31T13:52:15+02:00 745

Продължение №12 (поема за баща ми)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ №12 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)
А всяка събота следобед
си идваха със камион…
И тъй измъчените роби
поглеждаха и своя дом! ...

Hekredel

Поезия » Оди и поеми

2014-01-31T13:50:16+02:00 777

Продължение №11 (поема за баща ми)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ№11 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)
А в село наш`те комунисти
решиха да си отмъстят,
и пак с ръцете си нечисти
решиха да ни отстранят! ...

Hekredel

Поезия » Оди и поеми

2014-01-31T13:49:50+02:00 749 1

Път

Път, потънал в сняг и тишина,
като откровение... Като в приказка,
само стъпките ми в тихото хрущят
и раждат в приказното истинност.
Вървя... и сипе се снегът... ...

Arman-lewon

Поезия » Друга

2014-01-31T13:47:09+02:00 1.5K 1 14

Несебърско лято

Колко е жива и колко е топла
твоята плът под ръцете ми!
Пленник съм, пленник съм, хвърлена котва
в летни пространства безесенни.
Всички сезони и всички години ...

Смиф

Поезия

2014-01-31T12:55:11+02:00 1.1K 14

Чаша вино за Нея

Без да бъда пророк, и дори без да знам да врачувам,
аз бабувах веднъж на петльово парлив листопад.
И заченат среднощ в премалелия писък на бухал,
октомврийският смог се разпръсна по целия свят.
Есента ме покри под крилата си мокри и грешни, ...

yotovava

Поезия » Любовна

2014-01-31T11:11:56+02:00 1.1K 15

Затворена

Изгубих те преди да съм те имала.
О, ден кошмарен може би си сън.
Съдбата си във този миг проклинала
за щастието литнало навън.
Затворена в килията си стъклена, ...

streptococcus

Поезия » Любовна

2014-01-31T11:10:39+02:00 735 2

Сбогуване

Дошло е време с близките си да се разделя,
настъпил е моментът да напусна таз земя.
Ненужна е тъгата тежка във вашите сърца,
подготвен бях да посрещна неизбежната съдба.
С всички мигове дарени ми от вечността, ...

jago

Поезия » Философска

2014-01-31T11:10:29+02:00 523 1

На Л.

Как да кажа, че не си ми липсвал?
Аз всеки ден умирах от това.
И как да вярвам, че си искал
с мен да бъдеш, аз изтлях във самота.
И как очакваше да бъда силна?! ...

giovana87

Поезия » Любовна

2014-01-31T11:07:46+02:00 726 2

Зима

ЗИМА
Как красивите снежинки
политат през нощта,
танцуват, като балеринки,
в красивата гора. ...

vanq-88

Поезия » Друга

2014-01-31T11:06:13+02:00 841

Подсвиркване

на момичето с колелото от съседната улица
Тя цялата е цвят,
палитра,
в издрано някакво платно,
прелива в пъстрите пастели, ...

plami_lazyr

Поезия

2014-01-31T11:04:42+02:00 837

Уличният музикант

УЛИЧНИЯТ МУЗИКАНТ
Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.
Фр.Ницче - ”Тъй рече Заратустра”
Той на ъгъла застава.
С инструмента си разказва. ...

vaesoli

Поезия

2014-01-31T11:02:12+02:00 633

Кучешка история 2

Знам как да се спася от този свят.
Друг някой, по-човешки, ще намеря!
Където няма беден и богат.
Престъпни депутати. И мизерия.
Знам как да се спася от този свят. ...

paloma66

Поезия

2014-01-31T11:00:32+02:00 834 1 8

Думите

Играя с думите като с деца.
И си ги пазя, милвам и обичам.
Рисувам им измислени слънца.
Най-често цветни дрешки им обличам.
Разплачат ли се - кротко ги теша. ...

laramaylin

Поезия

2014-01-31T10:57:18+02:00 640 8

Уча се бързо как се обича

Земята, цялата се днес възражда,
погалена от пролетния вятър,
дълбоко във недрата ù се ражда
една любов - пречистена и свята.
Зачената от зрънце нежност ...

toxin

Поезия

2014-01-31T10:48:18+02:00 970 1 7

pin4e

"Каква жена, каква камбанария..."
възкликна преди време бай Евтим.
Познавам я и няма да го крия -
жена-камбана с чар неустоим!
Жена - по всички точки на естета ...

argonyk

Поезия

2014-01-31T10:18:16+02:00 1.9K 1 22

Така не се обича

Така не се обича. Не. Не се обича.
Под хребета ленив на битието,
с разсеяни ръце, с очи от прозаичност,
не се обича - трябва цял да светиш.
В мъгливите диоптри безразличие ...

Регина

Поезия

2014-01-31T10:16:34+02:00 795 1 12

Понякога.... си лягаш със петлите

Луна си. И се каниш да заспиш.
Лицето ти на румени боички.
На облачна възглавница лежиш,
завита с одеало на звездички.
Морето потреперва от любов, ...

ANONIMNIQ

Поезия » Любовна

2014-01-31T10:15:41+02:00 667