Стихове и поезия от съвременни български автори
Накит за помен
За обич и за ласка тя копнее,
с годините животът ù бледнее…
Като момиче без сандали в лято,
мечтае да отлитне в ято. ...
Спомен
кога една любов
превръща се
във спомен...
Кога тази ...
Шутове
не ви променят. Все сте си такива -
прегънати, сервилно-милозливи.
Готови сте през ада да преминете,
но само да сте там - между роднините ...
Заблудена
тихичко се промъкнах при теб сутринта.
Усмихна се нежно, попита "как спа?",
ала до изгрева, никой от двама ни не заспа.
Спахме заедно на едно и също легло, ...
Пред избори
За себе си ли днеска ще гласуваш
или за някой простосмъртен шут?
Сега ти иде просто да изпсуваш -
на луд те прави някой хитър луд. ...
България в Европа
затуй, че у нас няма ред,
и за това, че ни дъската хлопа,
и не сме тръгнали напред.
Че имаме най-мънички заплати ...
Рецепта за щастие
(живял съм между гарвани, момче),
а всъщност и сред Хора, та къде ли
не съм се втурвал с пустия късмет!
И тъй като привикнах с тъмнината. ...
Шепа стихове
и аз заспя последен сън,
добре ще е да бъде Май
и най-добрия ден навън.
Не ме оплаквайте. Не ме! ...
Споменни останки
Привикна ли да бъдеш чуждестранница?...
Навярно вече аз немил, недраг съм ти.
Ненужна част от споменни останки...
Навярно тъй съдбата е отсъдила - ...
Никога
смея ли се, плача ли, скърбя,
от години все така надявам
хомота сив на свойта самота.
Никога не ме погали нежно, ...
Не очаквай нищо от мен
Колко пъти да ти обясня.
Не, не искам след мене да тичаш,
искам жени, алкохол, свобода.
Не ти искам прегръдките топли ...
Тъжен сън
Искам на море да ида,
болките си да измия,
морски изгрев там да видя!
А жена ми не ме пуща, ...
Гневно
мошеници стари -
искам само едно да ви кажа:
"Дойде време оттука
да изринем боклука, ...
Запалени свещи
преболя ме и мина
упорита и черна,
като празна камина.
Капе в дъното восък ...
Грешница
и с устни да те будя за зората!
И да прошепвам тихичко "Обичам те!",
обичам те - това ми е съдбата!
Аз исках любовта ни да е спътница ...
Реално
плача, когато са тъжни.
Не давам назаем любов и опора –
обичам, защото съм нужна.
Живея напряко, по задните улици – ...
Вълшебната лампа
неуморимо брули храсти цветове,
отекват в звездното небе навеки
опустошени човешки гласове.
С бодлива тел е моята ограда ...
Не ме напускай
дори когато свършим всички нерви и сълзи!
Не си отивай и ръката и не пускай,
дори когато от натиска ми те боли!
Не ме оставяй сам самичка в хладни нощи ...