/Посветено на всеки един човек, който го е направил специално. (:/
„Вземи лятото в ръка, налей си лято в чашата, в мъничка чашка, разбира се, в най-мъничката детска чашка; смени сезона в своята кръв, като повдигнеш чашата до устните и в тях излееш лято.“
Рей Бредбъри
Ако знаеш как не искам да си тръ ...
Пак нощ е и Духа ми се отправя надалече...
Сред непознато царство, с Господар извечен...
Мистична, нежна пелена, отново ме загръща
и гаснат постепенно сетивата.
Нагоре, в път към татковата къща ...
Не спирай да мечтаеш и помни,
че сбъдват се дори най-смелите мечти
и когато лъч надежда в теб пламти
мечтай, бори се, спечели!
Грабни крилата си и полети ...
В тропическата жега на душата ми
Се разбушува неочаквана стихия
И като в приказка, тя, празнотата ми,
Обзета бе от истинска магия.
Във бездната, където бе заточено ...
Един космат, дребен мармот
реши да свири на... фагот.
Хареса този музикален инструмент,
звучи като речта на президент.
Такъв огромен, с топъл глас! ...
„Върни се, моля те!“ - за кой ли път мълвя
(с достойнството отдавна съм на Вие)
и пожълтявам бавничко – трева
отказваща от друг и капка да отпие.
Наоколо прогизнало от дъжд, ...
От болните амбиции големи;
от този шеметен необуздан стремеж;
нещата ни стоят недоградени
и мигат, като светлинка, от малка свещ…
Безперспективите на друго време, ...
Очите ù блестяха, не разбрах от какво.
И друго ме привлече, нейната усмивка
и погледът ù прикован в мен.
Поисках да йù кажа нещо, но не можах.
Поисках с поглед да ù подскажа, че я харесвам, ...
Отрежи две парчета от вятъра.
Напълни две бутилки с тъга.
Да приседнем. От камък е масата.
Търкаляща се, грапава е вечерта.
Да приседнем. Отхапвам безсмислие ...
В някой друг живот ще се завърна
нужен като извор или пещ.
Себе си в корици да разгърна -
стих до стих, родени от метеж.
Лъч до лъч, оплетени със вяра. ...
Героят ми наистина е чуден!
Аз още спя, а той е вече буден!
И се протяга със прозявка сладка,
и прави над корема ми палатка.
Защо сега реших да го възпея? ...
Грешно място или грешно време
Болката поставя ме отново на колене
Емоции изтрити, чувства заличени
Бавно отминават дните отегчени
Чашата е празна, очите зачервени ...
Небето заплака над гъста мъгла,
във нея заби свойта водна стрела.
Мъглата не мръдна и път не направи,
а водната струя през нея остави
да мине свободно - и без съпротива. ...
Аз дълго търсих пътя към дома,
за да притихна в сянката на дните.
Под клоните на вишната. Сама.
Под призрачния шепот на звездите.
Аз дълго търсих пътя към дома, ...
Нощта е блудница сега, когато
прилепва миглите ти с тежък мед.
Ела, Морфей, с хамак от бяло злато,
в пиян от лято цвят на слънчоглед.
Завий го бавно и с ребро от глина. ...