Стихове и поезия от съвременни български автори
Земята и хората
И външно различен – но по-важно е вътрешно
човек да достигне до важните истини,
прикрити в душата... С години потискани.
Да мине под свода, през своите демони, ...
Сега всички са поети
Мина почти век и половина
откакто и последният монтьор
захвърли чука,
грабна молив ...
Самотни занимания
Самотникът - естет стои до мен,
учтиво се усмихва, пийва, кима…
И в себе си е някак си вглъбен,
мечтите му летят за десетима! ...
Малките неща
Спираща дъха ми гледка,
уханието на цветя.
Тя е красив момент или весела шега.
Отпивам я, като глътка хубаво кафе. ...
Кифлите
Кифлите обичам,
Но от шоколад.
С другите не тичам,
Нищо че съм млад. ...
Самота
с билет еднопосочен в заден джоб,
в сърцето с нова, непозната тръпка,
зарязваш дом, дори и свиден гроб...
И тръгваш – по пътеки безпосочни, ...
* * *
пробуждаш в мен умиращи неща
изпълваш ме със ведрост и наслада
и искам с тебе да съм аз сега.
Със нечовешки сили ти да ме докосваш ...
Моите моменти, миговете мои
Има моменти, мигове има, които
притихнал търсиш и искаш за себе си.
Мигове със съмнения, страхове, надежди.
И мечти, и усещания, и копнежи... ...
Ти винаги ще значиш всичко...
ако ти кажа, че обичам.
Различни сме сега, мълчим,
във чувствата си неприлични.
А жаждата гори, дъжда ...
Детето
във прашния бабин, тайнствен долап
и стисна я в своята малка ръчица.
Със нея реши да си купи бял хляб,
че вечно горчеше му хлябът им чер. ...
Принцеса
Ники Комедвенска
Пантофката ме стяга по мазола,
а толкова да бях си я харесала.
Внезапно лъсна истината гола, ...
Свръзка с теб
че силует в градината съзрях,
премина, като елфи летен порив,
с най-топъл полъх и кристален смях.
Сгуших се в съня си със надежда, ...
Пътуване към себе си
Пътувам аз към приказен Китай
и първата ми спирка е Шанхай:
с изглед към необятното море
и към безлунното тъмно небе. ...
В името на бонтона
писателят Марк Твен. Без вратовръзка
веднъж един издател посетил.
Жена му счела, че това е дръзка
проява на безвкусица. Когато ...
Носталгични сънища
Извивките на устните му, които се водеха за усмивка.
Очите му, които така ме изучаваха.
Ръцете му - меки като коприна,
гласът му - като детски смях, сякаш като го слушаш се раждаш наново. ...
Няма поезия
Всички тук пишат! Нощем не спят.
Давам съвети. Никой не слуша.
Аман! От ,,поети"дойде ми до гуша!
Ритъма губят, рима не слагат. ...