Стихове и поезия от съвременни български автори
Изповед
че щастието все ме подминава ?!
На всяка болка, с обич си платих,
а после дълго, дълго страдах…
Мъже? Страхливци! До един! ...
Различните
Пълнотата е част от душата
на различните – зов от отвъд.
Навестява онези богатите
с тишината на личната гръд. ...
Есенна миниатюра 5
Есенно дъхаво и хубаво, и тихо.
Топлите багри, въгленчето палещо и уют.
Слънчицето грейнало, зряло, есенното.
И ароматите нежни, листопада в злато. ...
Надежда
Усмивки слънчеви безброй
изгряли в моя път нелек,
награда ли са за премълчаните въздишки
или са подкрепа занапред?! ...
Гастрол
успешно се записах за гастрол,
да търся на доброто семената,
сред хората да нямам ореол.
Арената - корида със съдбата, ...
Миниатюра
времето си в глупостите губим,
а пясъкът загубен не се връща.
Скоро ще напуснем тленната си къща...
Аз може би пак те обикнах
А си толкова крайно далечен,само в мислите си те градяи те сривам докрай... нечовечно...за да няма любов в тази плът.
Но щом седна пред листа смълчанона умрялото давам живот.Мисълта ти – нестихваща ...
Остани, любов...!
очите ти ме гледат измежду лъчите,
навярно нощем дрехите събличаш
на душата своя уморена с дните
да търси, да се скита, да се пази ...
Накога бе луковица, положена в земята...
далеч от погледите на всички,
ала днес си по-сияеща от всякога
с цялата си прелест разцъфтяла.
Позволи ми на красота ти да се полюбувам, ...
Митре ле...
тя е натъжена лозова сълза,
роза цветовете си съблича,
превръща ги в розова вода.
Дъждът шуми в шубрака нощем, ...
Съдба
как не искам пак в мен да се влюбиш,
със мечта ще ти изневеря,
сто живота по тебе погубих...
Не ме пий с тези устни от тлен, ...
Кулинария
Четвърт век ще стане вече,
от както сме във тоз гювеч.
Лют, солен и постен е гювеча,
зиме - леден, лете – нажежен. ...
Изповед
Завръщаш се в сърцето ми (отнякъде).
Незнайно как животът раздели ни.
Душите ни се търсят във рояците
от думи, тиха нежност скрили. ...
Влюбеният мъж
Влюбеният мъж е кон с капаци.
Кон? Не, магаре... Катър дори,
защото влюбиш ли се ти,
за достойнството си забрави. ...
От утре
ще ти бъда смъртен враг.
Гърба ти няма аз да пазя,
ще те наранявам пак и пак.
От утре ще съм Змията, ...
Песента на чужденеца
слънцето залязва.
Осъден е на кладата
Денят.
Сбогуването ...
Атомът на времето
За нас какво е времето, се питам:
Секунди, часове, години.
Възможно ли е в неговия ритъм
Да включим своите машини? ...
Нощта и градът
Плач на саксофон стресва нощта,
ласкаво прегърнала града.
Очертания се пресичат с контури.
Хора и влакове заминават. ...
Игра на егоизъм
по милиметър липса,
всеки път когато
телата ни са засмукали
тъга и необратимост. ...
Дилема
>
> В Театъра на сенките декорът е излишен
>
> защото смисълът си има роля, а щом ...
„Сиромашко” лято...
Когато гаргите тревожно
над мен се вият на ята,
досещам се, че неотложно
сега пристъпва Есента... ...