Стихове и поезия от съвременни български автори
Командир
I.
Пред кота номер четиридесет,
аз спирам и очи обръщам.
Назад, назад, далеч назад, ...
Аз, морето и нощта...
Някога в Атлантика
Нощта подгони вечерта
и сляха се вода и бряг,
прибоят с бялата черта ...
Да бъда...
пътеводна звезда, планета далечна.
Спомени лоши, наивни пропъдя,
да бъде съдбата ни просто човечна...
Да бъда море или тиха пустиня, ...
Летен ден
като кошница с грозде,
песенен и многоделен,
като вятър сред облаци.
Аз се губя във него, ...
Влакът на живота
разбит от непосилните товари
и днес във мен надеждата трепти,
че имам аз пред мене още гари.
И движа се с години в този влак ...
Само с теб
потопи се в синевата на ириса.
Погледнеш ли ме, ще се познаеш,
няма да мога от теб да го скрия.
Ослепи ме като мълния лятна, ...
Дилема
в Българската ни история
ДИЛЕМА
Цар! И до Царя – “царедворци.”
Царят е ядосан – жертви иска. ...
Дневникът- Привечер
Прѝвечер Времето спря и въздъхна,
а потокът от хора, забързан, потече.
Клаксон изписка след кискащ се луд
и се втурна към своята приказна вечер. ...
Мишо Бирата
защо да пращаме в завода инспекция!
Не, държавността при мен не се разклаща,
просто си затварям очите за който плаща!"
Есенен ден
и тази сутрин есента...
Зад влажните решетки на мъглата
затвори се във мен света!
Оловото се спусна от небето, ...
Пътят
алеята на живота!
Живот в живота.
Не преодолявам
разстоянието, ...
Бях сънувала
с непозната за мен топлина.
Да, заспивам, а мъничка къща
тихо хлипа под огромна липа.
Леко стъпвам, в цветята се взирам, ...
Пожелание
Животът ни от днес насетне
с прекрасното да се сроди,
с Любов да минем неусетно
през всичките си земни дни!... ...
Летни сънища
и магично, нереално приказки разказват.
Босото ми детство всяко лято идва,
риза скъсана на бате Вятърът надува,
моето сестриче бяга плачешката, ...
Ако
Ако заплачеш някой ден
за живота си изгубен!
Ако страдаш ти за мен
и за мига погубен! ...
Баща
Сълзите съхнат в детски спомен жив.
Хлапакът палав, сякаш в храм присяда
и пред баща си тръпне мълчалив:
Очите му са все такива - строги, ...
Разсилният
Гладът крещи за вяра - обезсилен.
И на трохи доволен е - накрая.
Животът, по професия - разсилен,
едно и също винаги повтаря. ...
Магия
сила – да бъдеш ти моята слабост?
Жаден, на глътки, бавно изпий ме,
аз съм магия, ела, преоткрий ме.
Не, не отричай. Аз още живея ...
За раждането
с времето се гонят.
Препускат
облачните небеса...
За миг се сменят ...