Стихове и поезия от съвременни български автори
Ветре мой!
Жълтолика - шепне есента.
Будят се копнежите заспали.
В стаята мирише на листа.
Цяла нощ в прозореца отворен ...
Сиромашка обич...
Слънцето препича
кротко и приятно-
искам да изтичам
в Лятото обратно... ...
Независимост
дарявам ти тези слова:
Пред никого, тиха и хрисима,
не свеждай смирено глава!
Лъвът ти е горд, непокорен е. ...
Горчиво кафе
пия сама и захарта ми горчи,
заради болното, ранено сърце
и всички разбити мечти.
Отпивам глътка по глътка ...
Деца
и неспокойна тишина,
Звезди угасващи безшумно,
в самия свършек на нощта.
Любов, полепнала в очите, ...
Колко му трябва на човек...?
Колко му трябва на човек
да онемее от обичане?
Понякога една сълза стига
да приседнеш на ръба на тишината, ...
Безплодно докосване
докато минавам покрай теб,
с устни, със въздишка
и разтапяш лед...
не се сравняваш с нищо, ...
Патриотично-полупесимистично
която вече и народ не се нарича!
А колко много заслужава тя,
останала сираче и в мечтите си!
Земя ограбена, излъгана и опошлена, ...
Есенно настроение
Есен!... Есен!... Просто Есен!...
И макар, че моят Свят
е все още весел... Весел...
Аз съм тъжен като цвят: ...
Ескиз
Давам пълните права на Седем да използва този мой текст за създаване на песен,
Бостан Бостанджиев
Музикалния етюд, можете да прослушате тук:
Мъжки глас: ...
Поезия с любов
и се сбъдваш
в идните ми, слепи дни,
пак ли мързелив съм -
да си тръгвам, ...