Стихове и поезия от съвременни български автори
Мълчание
И страшно обидена. И ме боли от мълчание.
Като частица от нищото - ничия.
Като дете изоставено. И ми се плаче.
Със глас ми се плаче, даже ми се проклина. ...
Златна клетка
Да бъда само твоя искаш ти,
съзнанието ми ти да подчиниш!
Животът ми да ти принадлежи
и дните ми да предопределиш! ...
Жертва на побой и безхаберие
но да защити правдата няма кой!
Душата ми страда и заплака,
че уволниха я, че от боя се оплака.
Директорката внимание не обърна, ...
В Парламента
В Играта няма правила!
Измислици във сто процента...
Надвикване за сто гърла...
Безмислието е голямо... ...
Минало свършено
минало свършено
и поемите за теб
остават недовършени.
Белият лист ...
Есенни случвания
Събирам думите си боси
скитали в цветната есен.
Събирам ги в сълзата
на моя свят болял. ...
До последния си ред
на битието всичките предели.
Потегли ли - в посока ще върви,
преследвайки заветните си цели.
Ще среща хора - тръгнали назад ...
Ветре мой!
Жълтолика - шепне есента.
Будят се копнежите заспали.
В стаята мирише на листа.
Цяла нощ в прозореца отворен ...
Сиромашка обич...
Слънцето препича
кротко и приятно-
искам да изтичам
в Лятото обратно... ...
Независимост
дарявам ти тези слова:
Пред никого, тиха и хрисима,
не свеждай смирено глава!
Лъвът ти е горд, непокорен е. ...
Горчиво кафе
пия сама и захарта ми горчи,
заради болното, ранено сърце
и всички разбити мечти.
Отпивам глътка по глътка ...