Днес е февруари двадесет и втори –
ден рожден за мене – петдесет и пети.
Животът ми вече към заник отива
и ми се иска равносметка да сторя.
Благодаря, майко, че живот ми даде ...
Очите ти, по-жадни от небе,
рисуват полудели в тишината.
А аз изгарям… После две ръце
са онзи свят, във който синевата
взривява с вик разумния покой. ...
Зреят житата, потракват каруците
кротко във знойното лято.
Отдалече припяват им птиците,
къпе ги слънцето във позлата.
Баирите гледат – така – отвисоко. ...
На Марта
Беше мое морето, а сега ми е чуждо.
Бяхме първи приятели, а сега - непознати.
Аз си пия ракията, спя и ходя по нужда,
то се люби със сушата, мляска и съответно се клати. ...
Не ти се умира, нали?
И на мен не ми се умира.
За последно да вдишаме шепа звезди.
Но със тях и без тях – пак съм жива.
Жива и дишам, и дишам и мисля, ...
Пиленце, зайченце, агънце, котенце...
Мое мило, любимо дете!
От майчина обич, топи се мойто сърце!
Но си порасло. Не искаш закрила.
дори си намерил своята " мила"! ...
Дали пък вярва всеки в своя Бог,
издигнат на върха на мисълта му?...
Или животът просто е урок
от някаква Божествена програма?...
Дали душата наша след смъртта ...
Кой ли не иска да бъде щастлив?
Кой не мечтае за нежната ласка,
за топлата дума ще бъдеш ли жив,
за да си струва красивата маска.
Кой ли не иска в(ъв) мрака студен, ...
Басня за съпружеската вярност...
Веднъж една компания пияна
и тема с продължение подхвана,
щом свършиха с дежурните бележки
за общите познати със насмешки... ...
Понякога намираш се в река и бързото течение помита те...
Понякога намираш се в река...
и бързото течение помита те,
и носейки най-смелата душа,
към камъните остри тя засилва те.
Да плуваш са те учили от малък, ...
Всяка нощ, ти идваш в съня ми,
говориш с мен и милваш ми косите,
изричаш нежни, благи думи
и полагаш леко устните върху очите.
И аз чакам с нетърпение отново, ...
Обречен съм на необята във косите ти,
да търся винаги сред тях аз глътки вятър
и след това да ги горя в очите ти,
без да оставя дъх за синьото си лято...!
Лицето ти - разхвърляно е откровение, ...
Роден съм във града на вечността
и морски вятър вее ми косите.
По пясъка вървя с усмивка аз
и детската мечта да спра вълните.
Една мечта на края на брега - ...
Ти си слънце, аз те гледам
и какво излиза, че съм слънчоглед.
Слънцето едно, а слънчогледи много
зная ли дали ще дойде моя ред?!
Ти си горска самодива, ...
О, любима, нима във погледа ти тъга все още има!
Нима опитваш се под кожата ми ти да влезеш?
Но каквото и, любима, да опитваш,
ти сърцето ми никога не ще размекнеш!
Не се прави, любима, че в себе си благоприятни чувства ти таиш! ...
Не гледайте с укор банален чудака –
когато заключвате вечер вратата,
той тръгва към своята вечна Итака,
през рамо преметнал торба на мечтател.
Не чакайте гузно среднощ да потропа - ...
Природен пейзаж
От летния и спокоен ден,
само със облачета малки, но красиви.
Навън се стъмни, загърмяха срещу мен,
светкавиците със своите мелодии живи.