Триъгълник
Ти опърли до пясък краката ми
и в косата пшеницата сряза до слама.
Два бунара, дълбоки до земни гърди,
са очите ми с люспи от златна омая. ...
Съдба-убийца
Чудя се понякога, защо на мен се случва.
Всяка вечер тиха в хладното легло си мисля за това,
защо съдбата мене е обрекла
всеки, който ме обикне да раня! ...
ЗАЩО МЕ ПИТАШ?
Не пиша отдавна и питам Ви, има ли смисъл
да влагаш във думи, енергия, воля, любов?
Стихът е изкуство, жив е само има ли мисъл
има ли хора, а не андерталци, от минало зов. ...
Поспрях за малко в среднощния ти сън.
Картината от там блестеше ярко
(с красотата на камбанен звън) .
Виж, в средата на морето е изваян
твоят образ насред синята вода ...
Сред морето успокоява се вълна -
сърцето трогна ти, хубава жена.
Жаждата тиха за идеал и красота
лекува душа, огорчена от света.
Ела за миг поне, мило дете, ...
Любовта е всичко в живота ни земен.
Тя е ангел хранител, звезда пътеводна,
светлина и надежда, вяра и сила,
нежност и радост, щастие, вярност.
Щом има любов във дните ни светли, ...
Ти си игра, която не искам да играя -
болка, за която не искам нищо да зная,
смърт, която не мога да избегна -
единствения път, по който към себе си да побегна!
Ти си много по-силен от моя страх от мрака, ...
Смърт, поспри! Остави ме да видя това русо момиче.
Остави ни за малко сами....
Този миг ми го дай - той за мен е едничък.
А след това, ако щеш, ме вземи.
Смърт, поспри. Аз те моля - минутка изчакай. ...
Не следвай вълчата ми сянка!
Не влизай в тъжните ми светове!
Една луна, прегризана до болка
достатъчна е, воят ми да побере.
Не идвай в дебрите на лудостта ми! ...
Не вярвай, а бъди самата вяра,
докрай приел и пак – докрай отдал.
Душата ти достатъчно е стара –
спести ù на надеждите товара,
на спомените – душния воал. ...
Едва деветнадесетгодишна бях,
принца мой прегръщах и летях!
Влюбени се носехме из парка,
опиянени от обичта ни жарка -
с копнеж за дом, семейство, за деца, ...
Следобедът нарами си въздишките
и бавно по пътеката на мравките
към хоризонта тръгна...
Превърна се в лилава точка...
И след като пчелите се прибраха в кошерите ...
Една ли бе, или пък много?
Една ли ти докосна нашите сърца?
Дойде в часа ни, светла, нова
и в нас събуди силните слова.
Нима не бяха други като теб, ...
Не тръгнах по света за Златно руно -
(Колхида е за силните мъже).
Мен буря ме отнесе - като шума
Сега вървя над пропаст. По въже.
И мъча се да пазя равновесие - ...
Дъждът вали и чука по стъклата,
дърветата са мокри от сълзи...
Една надежда спря в далечината
и още вкаменена там стои...
Дъждът вали и чука по стъклата, ...
Харесвам те
Харесвам те, когато спреш да мен,
в прегръдката ми щом притихваш,
харесвам те сериозен и съсредоточен,
харесвам те, когато се усмихваш. ...
Тъй хубаво те нямаше до днес,
защо изобщо трябва да се връщаш?
Обяснения да ми дадеш? Недей!
От носталгия ли? Пак ме лъжеш.
Искал си ме, казваш, я да чуя - ...
Между рая и ада се борят душите
за един по-добър свят.
Между рая и ада са ни съдбите...
Тук понякога също е ад.
Между рая и ада настъпва пречистване - ...
Надвесена над теб стоях,
около лицето ти косите ми се спускаха -
разстилаха се, като балдахин от кадифе.
Под балдахина скрити бяхме,
говорехме с очи и погледът ни бе едно. ...
Не ми се спи. Не спуска се сънят
над клепките, с вечерната прохлада.
В омайващата, нежна тъмнина
ми свирят рой щурчета серенада.
Загръщат ме воали топлина. ...
Името ти да го изрека, ще ми позволиш ли?
В такава нощ като тази, когато няма друг.
В мислите ти натежали, уморени и празни,
до гръдта ти, недокосвана за първи път.
В дома ти да вляза, ще ми позволиш ли? ...
Добро утро, с чаша горещо кафе!
Добро утро, с надеждата, че се чувствате добре!
Добро утро и добър ден!
Сърдечно пожелание от мен!
Горещо е и ви трябва море? ...