Стихове и поезия от съвременни български автори
Живеем...
и вече няма ни.
Какво оставяме след нас -
в това е драмата...
Добри дела и честен труд ...
Неизречено
Плътта по скулите като тесто е бухнала.
Отдавна втасала, тъй дълго чакала
да бъде искана,
да бъде вкусена. ...
От Тук от Там...
за яд и срам
Времена и нрави
От отдавна сме в моден ритуал -
хем да се четкаме, хем да си правим кал. ...
Разпятието на един народ
ще сее макове
ще изучава Андромеда
ще се прицелва в атоми
и Космоса ще гледа ...
Пожелание
по случай твоя ден рожден.
Не мога да ти поднеса кокиче,
но поднасям ти част от мен.
Пожелавам ти много здраве, ...
Струни
Щом тъжният вятър китарата стара
с напукани устни целуне,
прозвънва самотната стара китара
и шепне, ...
Тъга
Да бъдеш на топло с мъртва душа,
със сиви коси от коприва.
И жилите тънки да прерязват плътта
с усмивка и немощна сила. ...
Есен
разхождах душата си плаха,
пак стигнах до твоята стряха,
а може би всичко бе сън.
За последно реших да се върна, ...
Не се ли почувствахте щастливи?
През пролетта всичко е красиво,
дървета със цветенца са покрити.
През пролетта нищо не е сиво,
защото зимните нотки вече са изтрити. ...
Симетрично хайку
Разтвореният цвят
грейнала в надежда
и стършела приема
за любов. ...
Райска любов
плам, любов, мечти в безкрая...
допир тръпнещ ти желая
до безкрайност чак към рая!
Море убиец
Спускам се дълбоко, дълбоко в морето.
Макар и жестоко, без страх влизам там.
Макар че това е местото, което
отне моя татко, отне го без срам. ...
Ръбове
с обеците ми
и на пръсти покрива
обхождам.
А градът е ...
Съпричастие
Морето сдипля гънки тюркоазени,
обточени с пенлив дантелен кант.
В покоите му стихнали нагазвам –
ранен до кокал ...
Надежда - за после...
кръвта по асфалта, омразата в очите ни?
Дъжд вали... Кални локви...
От обувките – мръсни следи.
Дъжд вали. Тропа по покриви, ...
За приказките
Той пък в жаба се превърна.
И приказката ми като принцесата - побъркана.
Намерих тайнствения ключ от пещерата на богатствата.
Отварям - вътре пълно с′ злоба. ...
Любовна изповед
прочети любовта в очите ми,
няма ред, няма никакъв ред,
само чувства във думи обличани!
Не, не искай от мен да склоня, ...
Заблудена
И боядиса се във русо, и превърна се в кокона.
И със сини лещи ходи, и със марковите дрехи,
И привлече го, тогава можеше да има всеки.
Той от нея взе си всичко – и девствеността отне ù. ...
Смела
Имам млада душа.
Жива съм. Непокорно бие сърцето ми.
Не се страхувам от вятъра.
Вдигам гордо глава. ...