Стихове и поезия от съвременни български автори
Докато се съберем отново...
надяващи се утре да е по-добре,
но раздялата на ъгъла ги чака
и утре отива си това момче.
Тя самотно преброява дните, ...
Сбогуване
Още повече боли.
От парченца направи ме цяла,
както правеше преди.
Потръпвам всеки път, ...
Душата ти ме носи...
в краката ми голи и боси
и изсъхват в теб като пустиня
ръцете ми със хиляди въпроси.
Двамата дали ще стигнем ...
Разни хора, разни идеали
меси се в българската прокуратура.
На върха изстреля Цацата като ракета -
да има як гръб магистратът има късмета!*
Баце е шеф, що да не ползва цветист език, ...
В развитие
Дали Светът отчасти припознава:
Човека стъпил на Земята в здрач,
носител на усмивки, обич, слава
и съдник, надзирател и палач. ...
Колко жалко
по богатство и по сила
е на място най–последно
моята родина мила.
Че продават я на дребно ...
От Гърция се върнах
пътувахме със рейса цяла нощ...
Разказвам ви това, което зърнах
и туй, че с тях сме винаги на нож!
Пътувах като лекар на отбора, ...
Април
събирам аромати, багри, звуци
и вятърът от Юг ми става мил,
канон ми пеят весели капчуци.
Трева, разрошила перчем зелен, ...
Колко
и да не свикна с теб сега...
сърцето ми веднъж се провикна,
а ти го чу от още три места,
от шепота в една молитва, ...
Лотосово семе
Светът, пиян от лотосово вино,
забравя вчерашния минал ден.
Аз помня.
Аз не мога да отмина. ...
Парцалена кукла
Парцаленото ù сърце кърви.
Парцалена кукла, била в лоши ръце,
гледа с изумрудени очи твойто лице.
А ти? Ти просто мълчиш. ...
Прошка
и от твоите ръце иска да отпива цяло.
Но навън се сипе дъжд, както в моята душа,
дъжд от стрели, които в мене бавно се забиват,
а от тях боли ли и боли! ...
Спомени, мигове
кратки истории:
петлета от захар и мигове
по витрините стъклени,
бавно топящи се ...
* * *
и прощавам...
защото няма
по-голяма тежест
от неидващата прошка, ...
Цветя, цветя, цветя, навсякъде цветя...
Сезонът на студа най-сетне отлетя;
по клоните блестят висулки не, а пъпки,
денят гризе нощта с растящите си зъбки;
където гарван чер бе свикнал да гълчи, ...
Сълза
когато умра?
Ще пророниш ли сълза,
затова, че ме няма?
За хубавите мигове, ...
Ще ми се
да потъна в дълбините
на своето его.
Да престана да мисля за теб,
и за теб, и за нея и него. ...
???
на дамската ми чанта и скъсания куфар,
и без това отдавна вече нямам „пътища“,
протърках и железните галоши - и приключих
с житейските поуки и любовите, ...
В лабиринта на забравите
свири старата си песен
Собственикът на стадата
песента подслон не търси
всичко има си в торбата ...
Птица
издигат се от вятър към небесни висини,
без маски за театър - две видения...
две измислени души...!
Едната истинска почти ...
Цинизмът на Бойко
самозапалилите се нищо не променили.
Такъв е цинизмът на мутрите дървеноглави.
Нека от властта да сме ги изтрили!
Това Бойко го казал пред "Ройтерс". ...