Стихове и поезия от съвременни български автори
Ръце
все по-хрупкава Самсара
Расте
зад бемчиците по ушите ù
Отпива ...
Позитивно
и за злото се превръщаш в щит,
към живота постепенно се завързваш
а и той през тебе се забързва -
като вълна през сателит...!
Проклятие като съдба
Отричах, отричах - примирих се.
Заставам пред собствената си тъга.
Заставам - знам, че вече съм сама.
Страх ме е - душата е в сълзи. ...
Натюрмортът на една душа
като прашинка, падаща от твоята коса,
вятърът отново се е слисал
и заклещил се около твоята осанка
рисува светлина без мисъл...! ...
На Венера
все едно за плажа на Бургас -
аз за Марс не съм, искам
на Венера
и теб ще те запиша - ...
Когато двама остареем
пак вести куп – разбунен кошер,
разнесе стенния часовник
с мелодията. Полунощ е.
Кротува скринът със чеиза ...
Липсваш ми, но вече не по онзи начи
Не искам да съм с тебе тяло в тяло,
а приятел с приятел.
Искам пак да се смея с теб, но не искам болката отровна да съсипва моето сърце!
Не, а аз не те искам така! - вече не искам любовта! ...
Магарешки неволи
Силен рев изригна, огласи полето.
Где когото стигна, спря се, общо взето.
Марко беше гневен на една кобила,
че без да му мисли муле му родила. ...
Не мога повече
Не мога повече, не мога да бъда силна!
Отново съм в безизходица.
Искам да прошепна силно:
Вдигнете за моето нещастие наздравица! ...
Свят II
Като безкрайно тъжна Пепеляшка
светът край мен очаква светло чудо;
светът край мен живее в дом сирашки
и злата мащеха в зори го буди. ...
Английски размисли
Тук всичко е ритъм и такт.
Птичките срещу цигулките възстават.
Неоспорим, реален факт!
Няма кой да напълни полето ...
***
Започваш да чувстваш всичко.
Всичко, което те плаши до смърт.
Признаваш, че е истинско
и вече си луд...
Съвършенство
хвърлила косите си в зора,
ако тя, ако само ме погледне -
кълна се - ще забравя аз света.
Най-доброто е вътре в нея, ...
Ново меню
а така, а така,
в каква ли доза
да му… майката.
Учителко, целувам ти ръка
А бяхме малки - четиринайсетгодишни,
изгубени в шумния училищен двор.
Сега безпаметно сливат се дните предишни
под на времето безсърдечния взор. ...
То
преди това не беше го люляла.
Вървеше бавно. Влачеше крака.
Господи, къде ли е живяло?
Приседна кротко в края на деня, ...
Душата без покрив
от дъжда, зашумял във листата.
Тя блед силует е във лунна мъгла -
подгизнала, нежна и свята.
И все по-начесто се спуска сама ...
Мъжката природа
Мъжката природа
е в непрекъснатата потребност,
в безмилостния инстинкт
да преследваш, да побеждаваш, ...
Оставаща следа
Не е ли миг живяното до тука.
Живот, като на празничен парад,
примесен от емоции и скука.
Живот, като диханието кратък, ...