Стихове и поезия от съвременни български автори
Veni, vidi...
девиз на Николай Апостолов ( koli4a)
Дойдох внезапно, без да го желая,
с приумиците страстни на плътта.
Родих се, може би за да узная, ...
Отровни лъжи
От твоята отрова отпих.
Беше отдавна. Но ме боли.
Щом се вгледам в черни очи.
Вече не вярвам в лъжи. ...
Цецогутан
Харддискът спря да бръмчи.
Прокурорите направиха им проверка.
Цецо, запъхтян, хвърчи.
Банско
Пирин, Рила и Родопа
събрали длани във една -
скиперлата на Европа -
в Разложката котловина! ...
Как съм могла
че обич в теб ще запаля.
Къде ми е била главата,
макар в Любовта - умът да липсва.
Какво мога аз да ти дам, ...
Път
“Започва път от моя праг.”
Дж. Р. Р. ТОЛКИН, “Властелинът на пръстените”
Започва път от моя праг.
Дали ...
Ако ви е далечен Бог...
Също като нас, самите.
Едната вечно в мрак лежи,
а другата сияйно гледа ни в очите.
Когато спрели на душевния си ръб, трябва да решим ...
* * *
от примката на любовта,
аз се опитвам
да я затегна...
ти се опитваш ...
(Само)убийство
на случайни обстоятелства.
Тази вечер пак освободих един.
Внезапно.
По подметките ми още лепне ...
Влюбена
ще мога да погледна друго момче,
но ето, появи се ти
и всичко се промени!
Видях те и изпаднах в транс, ...
Копнеж
Различно бе. Във време разпиляно.
Изгубих те. Сред думи - шепоти
в цигарен дим от вчерашни желания.
Поиска ме. Не бях готова. ...
Свещено
Един ли мъж е плакал за ребро?
Една жена ли плака за мъжа?
Един копнеж към временно тегло.
О, свещена простота! ...
Мечта
за нея мисли отдавна, от дете,
но мечтата не се сбъдва сега и веднага,
не както вярва всяко мъничко момче.
Всеки има своята мечта, ...
Земно и Небесно (в памет на Калата)
Мелодрамата на цирка се разпява.
Светлината от таблета не успява
на магията крилата да разпери.
И завесата прашасала се маха. ...
Вeрен до гроб
но пред очите ми стоиш
и не те забравям.
Аз винаги казвам, че
не те познавам ...
С думи чувствата не се описват...
така и не разбрах.
С думи чувствата
не се описват, а
словата свършват там, ...
Телефонен Великден
Как се радвам, че съм с тебе сега
в този празник толкоз човечен!
Нека забравим за миг и тъга
и проблемът наш безконечен. ...
Цвтето и тихата скала
във облаци забулено планинско сиво.
Дори и бурята със своята стихия,
назъбените ти чукари дето мие,
безсилно си гърми в нощта беззвездна - ...