Стихове и поезия от съвременни български автори
Краят на един лов (или легенда за мартеницата)
във ритъм 7/8 чаткат,
следващи каргуя предан,
от мириса на Дуна воден,
вече пет слънца напред. ...
Източно
Като капка тежи…
кървав залез огромен,
стигма, свят от лъжи –
паралелно бездомен. ...
Мечтата...
Притихнала тъга.
Вик, стон,
стих
и откровение. ...
Линч за враговете на народа
подметките изтрихме, протъркахме и джинсите.
Омаляха ни ръцете и краката от подскачане.
Измръзнахме от студ, макар и чайче да ни давахте.
Развявахме байраци и свирките надувахме, ...
Безконтурност на блаженството
(пък все такава аз я помнех)
отивах с нея до чешмата
да пълним шарените стомни.
Дъхтеше люляково мракът, ...
Далечна
Tова ми се случи...
Човек съм и често се давя в тъга.
На мисли от вятър, подгонен от куче,
не искам да давам аз свойта душа. ...
Годишните сезони
са сезоните великолепни.
Във небето виждам ято
- птички достолепни.
Зимата - гостенката мразовита, ...
* * *
за да хванем един път...
стъпихме накриво,
за да намерим
едно неправо решение, ...
Брод през самотата
то в дома за сираци расте
изоставено... Тежко и жалко
е да видиш такова дете!
Не плачи, мъничко пеленаче! ...
Меки Палитри
наивност в куп, без граница и норма.
С мирис на лимон, с
обноски от изтънчен салон.
Гледа ме тя като мила сестра ...
Семейна мартеничка
В нощница - бяла премяна.
Не съм самодива. С бака бяла боя
те чакам ремонт да захванем.
Бялата техника вкъщи ...
Прелъстен
Ще го пратя, може би.
Ала без да се подпиша,
пък дано се сетиш ти
на кого си с мигли пърхала ...
Вървя
нещастен, ранен.
Сам стоя насред път,
тръгвам, спирам, мълча.
Но това е за днес - ...
Монолог на гневната зимна улица
Отмествам на дните
воденичните камъни.
Всеки ден все по-тежки и остри.
Силица не ми остана. ...
Ловешка мартеничка
Алено ми е сърцето.
Птица ми дари перцето.
Мартеничка сплитам днес,
нека да е в твоя чест. ...
Въпроси
Толкова ли? - Не!
Нищо не е достатъчно
дори и да е от сърце.
Малко ли е? - Малко?! ...
Зимни копнежи - преработено
Очаквахме Пролет и син небосвод...
И все безутешно ругаехме климата
и скърцахме с зъби, на този живот.
Мечтахме за щастие... Радости чакахме! ...
Птици мои
Съдбата знае две и двеста,
но мен дари с момиче и момче
момиче - бъдеща невеста,
момченце пъргаво жребче. ...
И заплака...
На хиляди измъчени парчета.
Продъни се от кървав дъжд,
изплете стягащи въжета.
Изплака заедно със нас. ...