Стихове и поезия от съвременни български автори
Пролет е
светло се смее капчук.
Птичките бързо рефрена поемат
и го отнасят оттук.
Слънце е, слънце е - влюбено време ...
Огледалата
Огледалата лъжат!
Всеки ден
в сребристата отсрещност се оглеждам.
И всеки ден застава срещу мен ...
Умоpена
Уморена съм да съм добра,
уморена съм да съм учтива!
Аз искам да съм като кобра
и всеки от ужас да изстива. ...
Не си сама във самотата
"Сънувах, че със теб живея... "
Д. Стефанова
И аз понякога сънувам...
Ти тази нощ пристигна у дома. ...
За стиховете
Това за мене не са стихове...
Те ми приличат на безснежна зима,
тъгуваща за бели снегове...
Те тропат със налъми по земята! ...
Рицарят на печалния образ
Не искам да смятам
всичките крачки,
които изминах
преди да се спра! ...
Шепотна нежност
че понякога ти казвам
колко те обичам.
Нищо от теб не искам -
само... да го знаеш. ...
Стъпалата към рая...
Родила съм се в грешно време.
Не бе такъв, какъвто исках аз светът.
Животът е капан за грешници.
Бях сляпа скитница, залутана във мрака, ...
Помня
Помня как, като кученце, в нозете ми спеше.
Помня как с целувка изтривах му бръчките...
Помня как мечтаехме заедно, докато пращяха в камината съчките.
Помня и грях и падение! Помня възходи! ...
Лично
нишката на нашата любов.
Уж здрава, ала толкоз мръсна
чакам, ала няма послеслов.
Едно "Довиждане" ми спря сърцето, ...
Поисках си
щом искаш света да млъкне покрай теб...
Ръка протягаш - викове отсреща,
подай ми я, но дръж я надалеч...
Аз знам, че станах егоистка ...
Красавица
Лице, приличащо на себе си.
Непостоянни рамене.
Коси – нескромно дяволити.
Гърдите – нежност и възторг. ...
Гергьовден (опит за народна песен)
Сама до телефона
любовта ме грабна в свойта мощ и отнесе ме далече, без да пита.
А днес стоя до телефона и те чакам да ми звъннеш,
като ангел в сребърна корона щастието да ми върнеш.
Но изминават минути, часове, а вест от тебе няма, ...
Музика на канавата
В ла бемол гасне последният нюанс
На дървената рамка насреща окачена,
Клавишник стар събира в дисонанс
Звуците на маслени бои, ...
***
там, где Питър Пан живя под слънчеви лъчи,
там, где изгубени деца споделят своите мечти,
би съзрял в небето синьо Бамка* да лети.
В Страна на чудеса, на 300 сънища от тук, ...
Изпивах всеки миг
по педя го превземах всеки ден
през стръмнини и през долини
и ти вървеше винаги до мен.
Захласната в пейзажите отпред ...