Мислиш си, че изневерите ти ще прощавам,
че ако се скриеш, няма да разбера ?
Но повярвай ми, мили, аз всичко узнавам
и тогава ще се правя на лоша жена.
Ще се направя, че първия път съм простила, ...
За чувствата потърсиха ми сметка.
Сърцето ми виновно е за всичко -
живееше във твърде тясна клетка
и просто днес политна... като птичка!
Навярно ще ме сметнете за луда - ...
http://vbox7.com/play:4d1b17dc
Друга пие от медта на устните му
и не съзнава, че лицемерна е.
Само на мен до болка липсва ми,
но не мога да кажа какво ми е. ...
Слънце мое,
с теб докрая искам да вървя.
Всичко на земята мога да ти споделя...
Само с поглед караш ме да полетя
и във въздуха любовен да се разтопя. ...
И колкото и да си обещаваш,
че за момче или мъж няма да проплакваш,
появява се един, разпалва ти сърцето,
а след това оставя само дим.
Просто дим, даже спомен няма, ...
Когато правехме от времето разкоши,
забравяхме, че гледа ни света.
Прииждаха в очите ни поройни нощи
и гаснеше засрамена цялата земя.
В каква безкрайност къпехме се с тебе, ...
Пазачът на фара, не!
Почакайте, става дума за нов!
А не оня познайник на Валери Петров.
Та, пазачът на фара запалил цигара,
от мисли прояден, намръщен и гладен. ...
Къде си във това хубаво време
и в нощта, скрила хиляди следи,
аз не чакам някой да те вземе,
нито пък при мен да дойдеш ти.
Но дните се редят и си отиват ...
И нищо повече не трябва в тази пролет -
един разцъфнал храст, за обич закопнял,
една обикновена, малка птичка в полет
и мъжки поглед, страстно полудял!
Възторжено небе след дъжд пороен, ...
Нощ навън отново студено се спусна
и затворих очи уморено за сетен път.
Мисълта ми в пътешествие се впусна,
докато предразсъдъците в мене спят.
Унесен, търсех познатия до болка лик, ...
Със мислите - неукротимите,
със красотата и на римите
ще те преследвам аз от "А" до "Я"
да те рисувам в пролетна боя.
Да те рисувам в белия си лист. ...
Затворник съм от майката природа,
решила тя за ден да промени света,
от лято на зима да стане сега.
Стоя си в стаята и почнах да мечтая.
В този дъждовен и ветровит ден, ...
Човекът тръгнал е на път,
оставил зад гърба си роден кът.
Тоз роден кът красива бе градина,
но челядта му се лишава вече не година.
Поглежда той назад с поглед тъжен, влажен, ...
Окървавиха го - чужди и свои...
Ослепиха го този народ!...
И оставиха (за да го води)
на стотина слепци - по един едноок...
И вселъжат го хитрите свраки... ...
Просто така ли...
Просто така ли се пише за обич -
сядаш с лека ръка и перо?
Думички в ритъм, метафори, строфи -
нижат се в улей като дъжд из ведро. ...
Посветено на всеки, който открива себе си в тези редове :)
Мразя хората, които отказват да се борят -
такива като тях, животът ще ги пребори,
ще ги превърне във гадни, долни твари
и всякаква човечност у тях ще поквари! ...
Исках с мене поне мъничко да се гордееш,
да бъдеш до мене, когато бързичко растях.
Искам много "дядо" аз да те наричам
и да носим на баба заедно цветя.
Исках заедно да гоним синевата, ...
В простора, който търсиш из сенките на своя град,
не намираш ли щастие в сивото му ежедневие?
Из каменно-калните улици на своя град
не намираш ли ти копняното спасение?
Спасение - какво? ...