Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

Битие...

Битие...
1.0.
Завито в раковината на Времето
е нашето човешко Битие
и отговор до днес не сме намерили: ...
828 2

Принцеса в оставка

Омръзна ми да бъда все принцеса
за принцове, които не разбират
и мислят, паднала съм от небето,
та чак съм до наивност доверчива.
И не ми достига само чаша вино, ...
835 5

Зимни чудеса

Смълчани, стройните тополи
се взират в звездното небе.
И вятър в клоните трополи -
със шепи листите гребе.
Съблечените клони вече ...
625

Зеленооко присъствие

Надникнах във окото на пророка,
където всички тайни се събличат.
Едно присъствие зеленооко,
личеше там със образ на момиче...
Във тъмното на ириса - комета - ...
1.8K 23

Прошка

Със вик на птици в съмналото утро
се ражда пак поредният ни ден…
И тръгва нероден към свойто трудно -
задъхан, жаден, вечно устремен.
Охлузен се провира в битието, ...
1.7K 1 10

Аз и ти

Кой съм аз... коя си ти...
аз другият... ти друга вече,
далечен свят, сподавен вик
и хапче плам за будна вечер.
Любов ли си... любов ли съм... ...
1.7K 6

За теб...

За теб...
За теб скърца леглото ми и хлопа дъската ми,
теб чака усмивката ми, когато се мръщи.
С мисълта за теб се стяга ръката ми,
когато съм сам самичък вкъщи... ...
1.4K 1

Прошка

Прошка искам в този ден,
Реши - дали да я получа.
Обичам те!
Страстта живее още в мен!
Тепърва може би обаче ...
885

За нежността и други грехове

Излизам в тъмното, за да разходя
натрупаната нежност…
Да помълча със вятъра за формите на дюните
и топлината им,
докато челото ми изстине и се разкъса ...
1.5K 1 4

Моят свят

Обичам те,
понякога груб,
но и много нежен!
Понякога лош,
но и много добър! ...
1.5K 2 2

Четиристъпен амфибрахий

Прочетох и написах коментар.
Написах одобрение.
Написах мъничко съмнение.
И в отговор - получих силно раздразнение.
„Че как така се спъваш ти накрая, ...
2.1K 5

Приказка за ангела

Той беше със едно крило.
Недъгав бе. И бе изгонен.
Зад ангелското му чело
мъждееше неясен спомен
за Рая и за Господ Бог, ...
992 7

Мисли около Сирни заговезни

МИСЛИ ОКОЛО СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
Остарях. Изведнъж и внезапно.
А изобщо не бях го предвидил.
Просто след парещо лято
ме грабна нечакана зима. ...
1.1K 15

Незабравима нощ

Сутринта слънцето проблесна,
с лъчи покри моето лице.
Прекарах нощ чудесна,
галена от твоите ръце.
По-късно срещнахме се във фоайето, ...
1K

Сонет с котката

Аз станах днеска от леглото.
Остана котката да спи.
А тя лежи... и хърка кротко,
щастливката ще си отспи!
А аз ще трябва в тая зима ...
582 2

Менте

(в кварталното капанче)
Това е. Комедийна драма.
Артисти двама – аз и ти.
Приятел, измисли 100 грама,
пък аз ще ти измисля стих. ...
1.6K 2 22

Заговезни

ЗАГОВЕЗНИ
Искам прошка!
Защото съм грешен пред тебе
и отлично разбирам, че пак ще греша.
Вън е зима, вън вятърът свири на гребен ...
1.9K 5

* * *

.... и пак вървим -
към себе си
и един към друг,
и пак не можем да си простим,
че дълго се обричахме ...
693

Пират(с)ка

Пътувам във безкрая
и съм ничия,
жена, избягала от доста жарки сънища,
мечта, пресякла много чужди пътища,
душа, родена да обича! ...
1.2K 19

Прошка

Навярно някой ден ще сме добри
и ще простим за всичко както можем.
Навярно ще живеем без лъжи
и истински със теб ще се тревожим.
Аз знам, че не е лесно да простиш - ...
8.8K 1 16

За мен те искам...

Мразя как те искам, а пък зная -
не делим със теб една луна -
ти имаш мене, имам аз безкрая
и те откривам само във съня.
Разбираш ли, когато те погледна, ...
846 1

Усмихни се

За какво ти е нощем да впрягаш тъгата?
Да летиш, да летиш, да летиш...
И е просто безумие да говориш със вятъра,
а след теб да умират звезди.
Не затваряй сърцето си в своето тъмно, ...
1.3K 4

Мъгла

Мъгла
Животът ни - една голяма сцена
и в роля влиза твоята съдба,
със вяра в себе си, опиянена,
тя трепетно ликува чрез духа. ...
924

Нелогично

Страхувам се. От себе си се плаша.
Такива щури мисли си редя,
че пусна ли ги, ще забъркам каша…
И много ще прилича на война,
в която мъдростта се подчинява ...
1.5K 1

Себе си завинаги

И лицемерие безкрайно
се крие в грозните ви тайни...
Не искам с вас да бъда цяло,
ще следвам своето начало!
Ще бъда себе си, когато мога, ...
942

Търся човек

Има ли друго същество на земята,
което тъй жадно да пие кръвта?
Което неспирно и все по-умело
да търси до изнемога жлъчта?
Има ли същество, което по начин подобен, ...
1.1K

Пролет

Цвете мое и любимо,
разтваряш си цветовете и ме вдъхваш със живот.
Дърво мое, тъй скъпоценно,
накланяш си клоните и мисля, че стигат до небето.
Гора моя и изворът на прелестта, ...
767

Пробуждане

Е, какво, че времето се мръщи,
какво, че куцам... здравето линее...
Когато пак пролет идва нежна
и птича песен ехото люлее...
Не унивай мрачно, душо моя, ...
1.3K

Дали да си отида

Дали да си отида...
Косите ми са от часовници,
асфалтът пари под краката ми,
в свят, обречен на бездомници,
липсата на кукувица е трагична. ...
655

Писмо до моята приятелка

Тази вечер е някаква ничия.
Няма дъх, нито трепет, крила.
Всички други подобни различия,
просто секват, ей тъй във нощта.
Тази вечер, мила приятелко, ...
3.5K 3

Селската къща

СЕЛСКАТА КЪЩА
А беше красавица – с опнат чардак
и Господ от пътя му връща...
Ники Комедвенска
Аз помня тъй селската къща, ...
911 6

Дете

Мъничко дете с нежно детско лице,
с невинни детски очи,
отправени към небесни мечти.
Лицето нежно и красиво,
кожата топла и гладка искри. ...
1K 1

Божи дар

Когато сутрин отвориш очи,
помоли се за всички безсмъртни души,
да бъдат красиви, щастливи и вечни,
да станат по-мъдри и много човечни.
Така денят ти ще бъде прекрасен ...
746 2

Благодаря ти, мамо

Защо ме остави, а сега
как ще се справя?
Защо не се радвах на
безгрижния живот,
който ми бе подарила? ...
944 2

Гастролни мисли

---
Без тебе ден! Поеха на гастроли
очите ти и тръпнещите пръсти.
Изпратих те с тъга и нерв оголен —
смаляващи на рамото ми ръста. ...
907 3

С какво заслужих

Господи, с какво заслужих
за подарък болка на сърцето,
а тъгата кой я изписа
като с бяло злато по лицето.
И сълзите, кристално чисти, ...
1.1K 1

Нежна нощ

Нощта се спуска над горещите асфалти,
наметнала е черно було над града,
показаха се грейнали звездици жарки,
които пак ще изгорят със сутринта.
Но нека тази нежна нощ не си замине, ...
943 1

Скъпо

Колко скъпо струва самотата -
една надежда, превърната в лъжа.
И колко сляпо защитавам вината,
когато искам илюзията да спася.
Колко време би отнело ...
788

Из Досието на Истината

Из Досието на Истината
(малко сюрреалистично)
Истината лудо люби се с Живота.
Нахалният, изменчив похотливец,
понякога прегръщаше я страстно, ...
786 3