Грешките си от миналото не повтарям,
всяка врата след себе си затварям,
така в душата ми не става течение,
това понякога е единственото решение.
Не съм променен, не съм по-различен, ...
Случайности в света не съществуват!
Това е сигурно като смъртта -
Аз искрено и лично го почуствах,
Разбрах какво е "сбъдната мечта".
Ако поискаш нещо много силно, ...
Някъде във Варна едно момче сънува.
Сънува хубави неща.
Жена. Любов. Голямата любов.
Събужда се и вижда, че всичко е химера.
Някъде във Варна едно момиче има. ...
Смисъл, който не чезне
Не си хаби длетото за Бога.
Ъглите ми не е заоблил никой.
И една Луна на оградата ти е много.
Безцветни, но кълбета. Като пики. ...
Кое чувство е това, което те превръща в страхливец?
Навлиза в душата ти и управлява ума ти.
Доминира, кара те често да грешиш.
И докато искаш толкова много да кажеш,
звук не можеш да издадеш. ...
Разговор между политик и бизнесмен на селския мегдан, прихванат от специален автомобил - жигули със счупено задно стъкло
Я, какъв си бизнесмен!
Правиш бизнес ти без мен!
Аз ти давам баницата
със обществена поръчка. ...
Наднича Любовта сред светлината
и по стените зайчета рисува,
разпъва като във море платната.
Днес в моя дом усмихната нахлува.
Пулсира. В часовете се оглежда. ...
Преди да ме посочите със пръст -
поне се погледнете в огледало!
Че лесно се разпъва нечий кръст,
докато виждаш себе си във бяло.
Докато виждаш себе си светец, ...
Лудите, лудите! Тях да ги има, дето морето заквасват... Н.К.
Луда съм, Господи! Страшно съм луда!... Н.К.
На една луда
Толкоз луда ли си?
Или туй, на листа ти е само поезия – ...
Благодаря, че си ме създал такава:
да не ти задавам излишни въпроси,
да не копнея за празна слава,
да не искам любов изпросена.
Да се усмихвам дори в най-страшния миг ...
Лудост ме обзема при мисълта за теб!
лудост... когато видя твоя силует,
лудост е онова, което в мен седи,
лудост е онова, когато за теб се сетя и сърцето ми тупти.
Лудост е мисълта, че ще те загубя, ...
Изпих не чаша, а цялата бутилка,
а сетне с ярост във стената я разбих.
Такава ми е била ориста - горчилка,
щом като дъга след дъжд не те разлюбих.
Но те осъдих, никога да не узнаеш ...
Тук съм, под короната на вековния дъб.
Опряла гръб на стеблото му, затворила съм очи…
Вдишвам дълбоко аромата на цветята,
а вятърът развява косите ми.
Долавям ромоленето на ручея, ...
Намери ме, Любов! Аз съм тук, още дишам...
с малка ранима душа.
Намери, съживи, разтърси ме,
нищо, че пак ще сгреша.
Дишам физически, духом съм някъде, ...
Примирена, избеляла като сутрешна луна,
в деня ми се завръщаш непоканена…
Гръб опряла в бузата небръсната на камъка
пред дома ми есента приготвя зимнина…
Пет спомена от изгреви божествени на август. ...