Стихове и поезия от съвременни български автори
Гурбетчии
Под мъртвите слънца на дните ни безоки
дори копринената тъкан на мечтите избелява.
Изчезнали са кръстопътищата с хиляди посоки
и само слепи улици и пътища за никъде остават. ...
В зимната утрин...
Във зимна утрин, но която
на пролет повече прилича:
небето- в цвят червено-златно,
звезда- от изгрева наднича... ...
Понякога
нечуто, ненадейно, настойчùво.
Отваря ми внимателно вратата
към таен път и към огнище живо.
На пламъка му бързам да се сгрея, ...
Вододел
Е, добър вечер!
Ето че днеска
достигнах и аз до въпрос:
каква тема - голяма, ...
* * *
живей за тях,
страдай ги отново,
преживявай ги непрестанно
и какво ще разбереш ...
Аз и ти
Бяхме с теб като огън –
горяхме в пламъка на любовта.
Безброй години все се търсихме –
накрая съдбата ни събра. ...
Мъглива вечер
в мислите ми вече им е тясно,
изсъхнали и тук-таме изронени,
но лъхащи - на минало прекрасно.
По нищо не личи да се стопяват - ...
Научѝ ме, птиче
на Валери Антимов
Научѝ ме, птиче,
да съм като теб-
хора да обичам ...
Краят на една илюзия
сърцето - онемяло, сега мълчи,
простило се с едно обичане,
загърбило мечти и цветни дни.
От зимен студ сега е вледенено, ...
Сюрприз
Една жена от Младост до Требич
прибира се с такси. След полунощ е.
Когато стигат, казва: “Слушай, пич,
мангизи нямам! Ако искаш, още ...
Имало ли те е някога въобще...
поне една частица, поне реална?
Че от нереални сънища и светове
същността ми днес е обладана.
Къде изчезна? Тъй близо до мене бе? ...
Да имам сили още да мечтая
празни стаи спомени държат,
от рафтове надничат и се мъчат
мен и теб отново да сплотят.
Детската ни стая не подреждам, ...
Възрасти
Измислях имена на нежността си.
И всички птици бяха ми приятели.
Присмивах се безгрижно на скръбта си.
На 30 можех и Земята да повдигна, ...
Хайку
Криво огледало.
Край замръзнала локва
жадно врабче.
Искам да съм магистрала
знам, ще изгоря.
Искам да съм магистрала
в нашата страна.
Щом открият ме, да пишат ...