Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Е?

Нямам право да искам.
Нямам сила да моля.
У Теб са и хляба, и ножа.
Твоето – свят. Моето – песъчинка от храм.
Погледни осъдително ...
1.3K 21

Гурбетчии

ГУРБЕТЧИИ
Под мъртвите слънца на дните ни безоки
дори копринената тъкан на мечтите избелява.
Изчезнали са кръстопътищата с хиляди посоки
и само слепи улици и пътища за никъде остават. ...
820

В зимната утрин...

В зимната утрин...
Във зимна утрин, но която
на пролет повече прилича:
небето- в цвят червено-златно,
звезда- от изгрева наднича... ...
606 1

Понякога

Понякога ме вика самотата –
нечуто, ненадейно, настойчùво.
Отваря ми внимателно вратата
към таен път и към огнище живо.
На пламъка му бързам да се сгрея, ...
726 5

Вярвам на снега

Вярвам на снега
Вярвам на снега, когато се топи,
на вятъра и бялата му риза.
Как отново ще мирише на липи
и Слънцето по теб ще слиза. ...
1.6K 25

Ново начало

Тихомълком дойде и пак така тихомълком си отиваш ти.
Едни се влюбиха, втори забогатяха, трети обедняха,
а някои си останаха вечно насаме със своите сълзи.
За едни беше проклета, за други беше сполучлива и добра.
Дори за теб се предсказа, че с теб идва краят. ...
1.1K 1

Решение

Не мога да повярвам
защо пак на мен се случва,
защо "Купидонът" ми
никога не улучва!
Сигурно заради това, ...
1.1K

Вододел

Вододел
Е, добър вечер!
Ето че днеска
достигнах и аз до въпрос:
каква тема - голяма, ...
1.1K 6

* * *

запомни онези мигове,
живей за тях,
страдай ги отново,
преживявай ги непрестанно
и какво ще разбереш ...
591

Аз и ти

Аз и ти
Бяхме с теб като огън –
горяхме в пламъка на любовта.
Безброй години все се търсихме –
накрая съдбата ни събра. ...
922

С обич

С ОБИЧ
На djudjii (Жанет Велкова)
Как хубаво ми е със тебе, Жани!
Събуждаш в мен
заспали сетива, ...
773 4

* * *

Светът е голям, а вие сте двама.
Двама, живеещи за мига.
Обичате и тичате един до друг,
като светулки, играещи си във нощта.
Животът ви учи да гледате в една посока, ...
740

Мъглива вечер

Мъглива вечер - лутащи се спомени,
в мислите ми вече им е тясно,
изсъхнали и тук-таме изронени,
но лъхащи - на минало прекрасно.
По нищо не личи да се стопяват - ...
756

Концерт за четири ръце, пиано и приятел

Когато се почувствам нежелана,
когато се почувствам необичана,
готова съм на първото пиано
да запрепускам с пръсти по клавишите.
Усмихваш се? Да, знам, че не умея ...
854 9

Несъвместими

Несъвместими сме. Отчайващо. Доказано.
И нищо, че понякога осъмвам
в ръцете ти, пречупени от сънища.
Каймакът на вината после пари.
Разбъркваш ме в деня си. Побеждаваш. ...
789 4

Научѝ ме, птиче

Научѝ ме, птиче
на Валери Антимов
Научѝ ме, птиче,
да съм като теб-
хора да обичам ...
856 7

* * *

Запомни този момент,
моментът на различните.
Тогава, когато се разминавахме
и се поздравявахме.
Запомни този момент. ...
699 1

Краят на една илюзия

Не мога да редя красиви стихове -
сърцето - онемяло, сега мълчи,
простило се с едно обичане,
загърбило мечти и цветни дни.
От зимен студ сега е вледенено, ...
689 2

Поправи ме

Като счупена порцеланова кукла...
Крилете ми висят безжизнени,
студ сърцето ми обзе,
уморена съм от думите безсмислени.
Едно те моля: поправи ме. ...
572

В памет на проф. К. Карапетров

В памет на проф. К. Карапетров
Една старинна ваза
остана ми от Вас.
И книжка със поезия,
написана от Еми, ...
662

Сюрприз

(из цикъла "Вицове в рими")
Една жена от Младост до Требич
прибира се с такси. След полунощ е.
Когато стигат, казва: “Слушай, пич,
мангизи нямам! Ако искаш, още ...
849 7

Пожелание за Рожден Ден 2

На този светъл ден роди се ти,
желаем ти сбъдване на всичките мечти
и ако мечтите се забавят, не тъжи,
имаш нас, приятели добри,
да те подкрепят в трудни дни!
1.3K

Една (не)човешка мерна единица

Само толкова трябва ти – кал и вода.
И един (не)човек да разпъне небето.
Да целуне Христос – и потъне в калта.
Да извърне глава - и измие ръцете.
Само толкова стига ти – сол и комат. ...
1.4K 1 12

Храбрец

Чичо Мравчо със децата
броди бодро през гората,
с двете мравчета щастливи
със усмивки закачливи.
По пътечката позната ...
929 8

Имало ли те е някога въобще...

Имало ли те е някога въобще,
поне една частица, поне реална?
Че от нереални сънища и светове
същността ми днес е обладана.
Къде изчезна? Тъй близо до мене бе? ...
724 1

Моята сестрa голяма

МОЯТА СЕСТРА ГОЛЯМА
Щом засмееш се пред мен,
сякаш чувам аз звънчета.
С теб посрещам всеки ден -
ний сме като бойна чета! ...
1.3K

Ин и Ян

седя в купа от блокове
а миксер
разбива сняг на парцали
и жули
бялото на очите ми ...
1K 9

Обичам

Обичам гласа ù,
обичам котката ù,
обичам шапката ù,
обичам работата ù,
обичам баба ù, ...
1.1K

Онова, там, различното нещо

Дъждът вали във капки нежност,
а аз се скитам, без да знам сама,
дали е истина, или пък някаква небрежност,
защо се родих и защо ще умра.
Помня, учихме много отдавна - ...
867

Разделно хранене

РАЗДЕЛНО ХРАНЕНЕ
Виждам, минал си на хранене разделно
(мернах шлифера ти в барчето отсреща).
От очите ми избяга лицемерно -
с русокосата закуска имаш среща. ...
788 1 1

Седемте смъртни гряха

Здравей отново, мила моя!
Да поговорим днеска за греха!
За моя, нашия и твоя,
за мислите и същността.
Изкарай лист и химикалка ...
846 3

Измъчена любов

Под власт на някакви заблуди,
преграда расне между нас.
Замерваме се с думи луди,
надигаме отчаян глас.
Във нощите не ни е гладко ...
677 2

Да имам сили още да мечтая

Моля те, назад не се обръщай,
празни стаи спомени държат,
от рафтове надничат и се мъчат
мен и теб отново да сплотят.
Детската ни стая не подреждам, ...
698 1

Възрасти

На 20 се надлъгвах дръзко с вятъра.
Измислях имена на нежността си.
И всички птици бяха ми приятели.
Присмивах се безгрижно на скръбта си.
На 30 можех и Земята да повдигна, ...
673 4

Акростишен сонет

-----
Блянове — ято химери
есенно режат нощта.
Зракът мъглите си мери,
трупа над мене ръжда. ...
932 5

* * *

Живот неземен, мрачен ден,
и сянка спуска се над мен.
Тъга на твоето лице - тъга във моето сърце.
И в миг тоз' поглед твой студен,
тъй чужд, тъй непознат за мен. ...
1.1K

Искам да съм магистрала

Плевня да съм, мила мамо,
знам, ще изгоря.
Искам да съм магистрала
в нашата страна.
Щом открият ме, да пишат ...
622

Самобичуване

Нима е нашто общество
една идилия голяма?!
Говорим ли по същество,
такова нещо просто няма!
И не за туй, че ний не щем ...
1.1K