Стихове и поезия от съвременни български автори
Една вълшебница във бяло
пред прага ми се спря в зори
и със нежното си наметало,
сърцето ми докосна - покори.
Вървя по улицата и ме следва ...
Към Олимп
Олимп е планина от суета.
Героите са все едни и същи.
Атлас крепи на рамене света.
Сизиф търкаля камък. И го връща. ...
На мама
Майчице Любима, Мамичко една!
Идвам днес при тебе,
с букетче пролетни цветя!
Ръцете твои ще целувам! ...
Жена
Загадка, вечно неразбрана.
Самотна, тиха светлина.
И бяла, споделена рана.
Сияние на топла плът. ...
Мама
та и преди това ме галеше с ръка.
Порасна твойта дъщеря и през всичките години
ти, мамо, ми даде своята душа!
Щом заплача, идваш ти и усещаш болката ми! ...
Празнота
Сънувах ли или будна бях?
Всичко свърши и аз разбрах,
че не сънувам, а в общ кошмар живея с тях.
Слънцето изгря, но е сърдито. ...
На Майка ми...
на светлата Памет на Майка ми...
Не помня младостта ти Майко моя,
с кого си я прекарала, къде
и как мечтала си да срещнеш своя ...
Само насън...
САМО НАСЪН…
Господи, колко глупаво времето тича!
Боже мой, колко чужд е край мене светът променен…
Остаряха еднакво жените, които обичах, ...
Имам да ти казвам толкова неща...
Моли се
Моли се за мен,
грешна съм.
Моли се за мен,
ако в сърцето ти има доброта. ...
Адска награда
в зноя - сянка,
в мрака - светлина,
вечер сладка дрямка.
Сутрин, денем слънце, ...
Защо да съжалявам, че загубих
отдавна замених смеха с тъга?
И в ситуации доволно груби
натири ме безжалостен света!
Макар отдавна мечтите си загърбил, ...
Самота
и до кръв прехапвам устни във нощта.
Защо залъгвам се?!
Прости ми!
Не ще ни срещне с теб отново любовта. ...
* * *
не търси обяснение в това, което ти се случва
и те прави щастлив,
не се обръщай и не тръгвай
когато искаш да останеш, ...
Рядко
но винаги тебе
и се давим във вселена от гняв...
Рядко целувам,
но винаги теб виждам ...
Ничии герои
за да събудят заспалите.
В пламъци лумнали
тревожат забравата.
Отиват си трудните ...
Трети Март, 2013
Дали, че аз не страдах от безсъние
или че просто – цял живот съм спал?
Накрая сам живота си осъдих –
да броди бос, окъсан, оголял. ...
Дъното и небето
проф. Елка Константинова
Надолу, надолу, надолу -
ударихме дъното вече.
Във падане главоломно ...