Стихове и поезия от съвременни български автори
256.5K резултата
Смях през сълзи
И се стоплих между хора
с натрошени съдби.
И се учех как да крия
със усмивка горчиви сълзи.
Те не казват, колко страдат, ...
с натрошени съдби.
И се учех как да крия
със усмивка горчиви сълзи.
Те не казват, колко страдат, ...
520
Край реката със златните рибки
КРАЙ РЕКАТА СЪС ЗЛАТНИТЕ РИБКИ
... от дерето със кисели шипки, с жълта сламка в беззъби уста,
край реката със златните рибки сурна чехли към мен есента –
дъх пое, на тревата поседна, хвърли камъче в подмола тих,
сякаш беше дошла за последно да ѝ вържа две панделки в стих, ...
... от дерето със кисели шипки, с жълта сламка в беззъби уста,
край реката със златните рибки сурна чехли към мен есента –
дъх пое, на тревата поседна, хвърли камъче в подмола тих,
сякаш беше дошла за последно да ѝ вържа две панделки в стих, ...
480
2
2
"Нека да е лято"
" Нека да е лято",
ала кога ще стане хладно?
Днес яйчица ще си пръжна
на ламарината външна.
И уж ветрец полъхва, ...
ала кога ще стане хладно?
Днес яйчица ще си пръжна
на ламарината външна.
И уж ветрец полъхва, ...
726
2
Докато не дишам
В онези паузи между всяко вдишване,
в най-тихото на всяка тишина,
дълбоко в дълбините на безкрайното,
откривам те, окъпана в луна,
така вълнуваща, единствена, лъчиста, ...
в най-тихото на всяка тишина,
дълбоко в дълбините на безкрайното,
откривам те, окъпана в луна,
така вълнуваща, единствена, лъчиста, ...
722
1
2
Залез
Когато слънчевият лик се скрие,
а облаци покрият небосвода осветен,
тогава мрак освирепял душата ще покрие,
а очите ще потънат в сън опиянен.
А пък ази скитам на площад оживен, ...
а облаци покрият небосвода осветен,
тогава мрак освирепял душата ще покрие,
а очите ще потънат в сън опиянен.
А пък ази скитам на площад оживен, ...
587
Симбиоза!
.........................СИМБИОЗА.............
Молив,лист хартия и ето...., нанасям вътрешния си свят,
дори около мен да е всичко "нереално"... в пълен обрат!
Симбиоза между тишина и душевен мир...ценно неизмерим,
Горски свят,птичи гласове..лек за душата.....миг неуловим!? ...
Молив,лист хартия и ето...., нанасям вътрешния си свят,
дори около мен да е всичко "нереално"... в пълен обрат!
Симбиоза между тишина и душевен мир...ценно неизмерим,
Горски свят,птичи гласове..лек за душата.....миг неуловим!? ...
973
1
А мен не ме мислѝ
На Мимо
Приятелю, очите, само те
останали са същите, сияйни.
Стоя пред теб по-дребна от дете,
в юмруче стискам всичките си тайни. ...
Приятелю, очите, само те
останали са същите, сияйни.
Стоя пред теб по-дребна от дете,
в юмруче стискам всичките си тайни. ...
639
1
3
Акро-Китен
Като на времето безкрайно от недрата
И като обич на сърцатите в сърцата
Туптиш, обсебваш и дивиш, и приласкаваш! -
Елѐен! - Който да помазваш -
Не преставаш!
И като обич на сърцатите в сърцата
Туптиш, обсебваш и дивиш, и приласкаваш! -
Елѐен! - Който да помазваш -
Не преставаш!
1K
Снегът като забрава, сън и спомен
СНЕГЪТ КАТО ЗАБРАВА, СЪН И СПОМЕН
... къде се губя толкова лета,
нима из светове, в които няма
да седна пак край своя стар баща,
да се заровя във купа̀та слама, ...
... къде се губя толкова лета,
нима из светове, в които няма
да седна пак край своя стар баща,
да се заровя във купа̀та слама, ...
665
3
4
Само от външната страна
Капки дъжд се стичат по стъклото,
разминавайки се, правят пътечки,
неочаквани лабиринти,
капки отложено щастие
/вместо похотливите стъпки на тъгата/. ...
разминавайки се, правят пътечки,
неочаквани лабиринти,
капки отложено щастие
/вместо похотливите стъпки на тъгата/. ...
822
Без анестезия
За болката какво да ти разкажа,
по-скоро ме подсеща, че съм жив.
Изплаках я в размер многотиражен,
не ти бе важно кой е прав, кой крив.
Хвалѝ се с мойта бяла лековерност, ...
по-скоро ме подсеща, че съм жив.
Изплаках я в размер многотиражен,
не ти бе важно кой е прав, кой крив.
Хвалѝ се с мойта бяла лековерност, ...
715
По пътя 35
П О П Ъ Т Я 35
Помня бабите и дядовците си,
помня и себе си като малък,
в мигове от спомените откраднати,
се виждам,как към настоящото Сега бягам... ...
Помня бабите и дядовците си,
помня и себе си като малък,
в мигове от спомените откраднати,
се виждам,как към настоящото Сега бягам... ...
429
Една дръпка още...
Една дръпка още пристрастяване,
това е моето жестоко наказание,
да ме изтръгне никой няма желание.
Даване без получаване,
какво бе това страдание? ...
това е моето жестоко наказание,
да ме изтръгне никой няма желание.
Даване без получаване,
какво бе това страдание? ...
669
1
Хайку
Пролет е.
Вишната цъфти.
И твоята усмивка там...
Зодиакален афродизиак
Везните мои ...
Вишната цъфти.
И твоята усмивка там...
Зодиакален афродизиак
Везните мои ...
748
2
6
Хлябът на баба
ХЛЯБЪТ НА БАБА
... рисувам в стих прекрасните неща, с които помня къщата на баба –
в мига – преди да влезе във пещта, как кротко във месала втасва хляба,
а баба ръсва стиска брашънце – и мацва го със масълце от шкафа,
и дядо Станко – с грейнало лице – обръща живи въглени с дилафа, ...
... рисувам в стих прекрасните неща, с които помня къщата на баба –
в мига – преди да влезе във пещта, как кротко във месала втасва хляба,
а баба ръсва стиска брашънце – и мацва го със масълце от шкафа,
и дядо Станко – с грейнало лице – обръща живи въглени с дилафа, ...
722
8
7
Раздели ни дъждът
Раздели ни дъждът
и пред нас той постави преграда,
занемя вън светът,
а капчукът се спусна по нашата сграда.
И сърцето разбра ...
и пред нас той постави преграда,
занемя вън светът,
а капчукът се спусна по нашата сграда.
И сърцето разбра ...
661
4
Абитуриенти
И ето, вятърът отнесе глъчката омайна
и ехото заглъхна след нас...
тръгна всеки в посока незнайна
след последните думи: “ На добър час!”.
Казват: “ Споменът не умира, ...
и ехото заглъхна след нас...
тръгна всеки в посока незнайна
след последните думи: “ На добър час!”.
Казват: “ Споменът не умира, ...
976
3
Играещият с думи
ИГРАЕЩИЯТ С ДУМИ
... седя и пиша в тихата си стая, и питам се – Мислител на Роден,
додето в стихче с думите играя, дали не си играят те със мен? –
дали не тръгна троскота с копраля на своя, изгорял от пек, бостан,
на динени кори ли ме пързалят, или ме свличат в гърло на вулкан, ...
... седя и пиша в тихата си стая, и питам се – Мислител на Роден,
додето в стихче с думите играя, дали не си играят те със мен? –
дали не тръгна троскота с копраля на своя, изгорял от пек, бостан,
на динени кори ли ме пързалят, или ме свличат в гърло на вулкан, ...
594
2
3
Нестинарка
Седна слънцето на Меджиди табия
и Дунавът започна да трепти.
Силистра - обладана от магия,
танцуваше в пламтящите води.
По покривите, сякаш по жарава, ...
и Дунавът започна да трепти.
Силистра - обладана от магия,
танцуваше в пламтящите води.
По покривите, сякаш по жарава, ...
940
2
1
