Къде си се загубила, човечност,
присъща уж единствено на хората?
Достатъчно ли твойта несърдечност,
живее в предизвестие на злобата?
Отглеждаме в усмихнатия вакуум - ...
След хиляди години в сивкав цвят,
мълчанията в мене изтрезняват.
Живях ли, вегетирах ли? Такава
не се познавам! Да ме променят,
допуснах. А в сърцето непознат, ...
Вечер скърцаха чашите от налятата мъдрост.
И вълшебства рубинени танцуваха в тях.
От преплетени погледи любовта трудно съмваше,
упоена с наслада и опита от грях.
От смеха на кристали, тишината вибрираше ...
Ще сънувам безкрайно... и в приказен сън
ще се рея сред свят непорочен.
Разкажете ми също и вашия сън,
ако радостни пътища сочи.
Разкажете ми, как сте открили любов, ...
Съседката... не я боли глава...
И дупето не я боли, о, чудо!...
Но туй съседът пък за моята жена
го чух да казва на комшия мъдро...
Каква лъжа, та той ли ще го знае? ...
Когато от безсъние започна,
света да прекроявам пак и пак,
и совите са тук, и всичко – точно,
безумие ме взема за чирак.
Невидимо завързва ми конците, ...
Бях тишина в земята на писъци...
Бях светлина в мрака на дните ни!
Бях сълза в очите на вярващ... и защо?
Бях човек, но мразен от много.
Чувстваш ли, попита ме времето... ...
Антрето ни пълно е с толкова чифтове —
вехти, износени, стари...
С каишки и връзки — изтъркани шрифтове,
пишат за нас мемоари.
Петна от зелено по белите гуменки, ...
Търговци на памук и на коприна –
джебчии пладнешки през куп за грош,
подбиваха цената ти Родино…
И бяха винаги със теб на нож.
А колко други, даже и под кръста ...
ДЕВОЙКА С БАНСКИ НА ЦВЕТЯ
... къде се дяна лятното момиче с красивия си бански на цветя? –
навярно подир сенчиците птичи – и тя! – на юг от мен си отлетя,
остави ми прекрасната си шнола – да си защипвам бялата брада,
капела с три пера – широкопола, да се развея някой ден в града, ...
В един тих, приветлив, февруарски ден,
когато навсякъде сняг е валяло, извикала
мама високо и ето ме мен, мъничко
слънчице с пухкаво тяло. Щом съм
пристигнала на белия свят,присвила съм ...
Сега съм само тленна буца плът,
неистово бленуваща духовност.
В посоките на всеки кръстопът,
преследвах смисъл с етикет „преломно“.
А толкова години изживях ...
УРОК ПО СВЕТЛИНА
Това, което да разкажа мога,
едва ли струва пукнато петаче –
как трудно с лятото се взима сбогом
и как невенът през октомври плаче. ...
Д И Л Е М А
Всички ние лека-полека
пътуваме към неизбежна дилема...
Като възможност това е отдавна предречено
и неизбежно е,ако в ръце не се вземем. ...
Той почти не ми се усмихваше
и не зная дали беше тъжен.
Не разбрах дали някой му липсва,
или някому с нещо бе длъжен...
Беше тих и самотен по избор, ...
Как да стигнеш до "хвърчащите" хора
"Как да откриеш хвърчащите хора, ако нямаш криле за мечтите си"
Ивайло Диманов
Как да стигнеш до "хвърчащите" хора,
ако нямаш мечти като техните, ...
Не научих живота и моите плахи мечти
да отпиват от слънцето изгреви като приятели.
Не привикна да пиеш сълзите ми бликнали ти.
Но тогава защо от ребро ме извая Създателят?
Бе от Господ избран и от чистата обич призван, ...
РИСУВАМ КЪЩИЧКА С КОМИН
... понякога, когато съм самин – и струва ми се, че ще полудея,
рисувам малка къщичка с комин, и есенното слънчице над нея,
пътечката към близката гора, цветята покрай кривата ограда,
и искам в тази къщица добра с теб да живея, мила моя Влада! – ...
Потънах аз тъй бурно във мечтите,
Сляха се за мене нощите и дните
Ах, как не искам пак да съм сама...
Изгубих си спокойствието и съня
Ах, как не искам пак да страдам… ...