Далече съм, на много километри...
Не знам в кое"безвремие" съм спрял?!
Мен чужда буря, тука ме обветри,
а мислят хората, че съм успял...
Край мен е всичко безнадеждно чуждо... ...
Безразсъдни мечти, уморени илюзии
и внезапен възторг в полунощ.
Танц на бесни вакханки, на прокълнати музи -
спомен яростен, дрипав и лош.
Нараненото утро се стапя безформено, ...
Крадена емоция, но на чужд гръб,
съжалявам, приятелко, исках да съм пръв.
Не живеех за мига, но мигът беше смисъл,
всеки ден, излизайки, с радост бях орисан,
всеки ден, излизайки, красотата намирах, ...
Лъчите се гонят примамливо,
усмивката се прокрадва загадъчно,
колко дълго си очаквал,
колко дълго просто не си знаел,
а искал си нещо друго теб да разбере... ...
Как да опишеш ангел
Живея аз във мрака на зората на нощта,
описвайки небето, огряно от лунна красота,
оформящо черти на паднали звезди,
каращи човека да се отдава на мечти, ...
Картина една виждам сега...
Май на сън ми прилича...
На брега на морето... на камък... Жена...
А нещо във него... така я привлича.
Вода, пякък, небе – вълшебно и тихо. ...
Не прегръдка, а стих във нощта…
Нищо друго за даване нямам -
ровя с крак в пепелта от страстта,
пиша думи, редя монограми…
Миг от вечност и спомен за дъжд - ...
Остави живота ми в огъня да изгори!!!
Буря развилняла в душата ми!!!
Студът - сковал сърцето ми дори!!!
Това ли искаше, кажи ми???
Остави живота ми в океана. ...
Ще премахват Ботев от учебниците по литература!
Що за хора са и със каква култура?
А управлението на Бойко ще се изучава!
Каква скапана държава!
Геният, национален герой, се игнорира, ...
Здрач, звезди, луна,
вече се спуска нощта,
мога само да се чудя какво ми вещае
и да се надявам сребристата светлина пътя ми чертае.
Неизбежно времето от дните ми краде, ...
Защо караш сърцето ми да се гърчи от болка?
Защо очите са пълни с сълзи?
Защо, въпреки че отдавна те няма,
защо още боли?
Защо ръцете ти още ме галят насън? ...
Пътеката изведе ни във парка
под воала на кипарис смълчан,
от нежни чувства, наслада жарка,
телата ни потънаха във блян...
Застана пак небето в реверанс ...
Каквото и да се случи, между нас ще припламват искри -
и когато се шегуваме, и когато душа ни боли,
и когато сме заедно, и когато сме разделени,
и когато ме любиш, и когато стоиш на колене!
Аз единствено мога радостта ти за миг да убия ...
И онзи миг, когато свършва полета.
Прекършва се в очите синева.
Ранена. Или изоставена,
приплакваща, притулена тъга.
И онзи миг, когато парят дланите. ...