Стихове и поезия от съвременни български автори
Вечер в Селото ми
и романтичните звезди,
във пазвата на тъмнината
се връщам в мойте младини...
Аз съм в Драгойново, на село... ...
"Социална" държава
Върху пенсиите ще има данък общ доход.
Много "мъдра", "далновидна" политика,
кой ти гледа човещина, съвест и етика!?
Есен през септември
Как е слязло небето тъй ниско
над току що ораните ниви? –
бих разбутал с глава, ако исках,
парцаливите облаци сиви, ...
Този свят
Този хубав свят -
богат, обичан и нов,
прекрасен, но понякога лош,
е моят, аз го обичам. ...
26.09.2012
не става достатъчно пъстро.
Вземам боите с ръце
и рисувам, използвайки пръсти
Създавам хаос, а в хаоса свят, ...
Носталгия...
...някога в Атлантика
Носталгия ли е това?.. Не зная!..
Но нещо тук за гърлото ме хвана
когато подивял и до Безкрая ...
Кафе от Обич и Мечти
огнището на моето сърце...
Сънуваш ли?... Сега ще ти направя
отново чудно, влюбено кафе. -
Кафе с усмивка, с дъх на нежен вятър... ...
Като огнени стихии
Като огнени стихии
бушуват страстите у мен.
С години трупани мълчания
напират като водопад студен. ...
Откровение
за петдесет лета и подранили зими:
Човекът е зазидан в самота.
Не може всичката любов накуп да има.
Човекът е пчелица върху цвят. ...
Към приятелите
Малко рошав стихът ми е, тъжен дори –
чак не мога и аз да го гледам,
но какво да направя, когато боли
и си мисля: – Кому съм потребен?... ...
За който се познае
сини вени, червена кръв.
Различните мен ме плашат
и добре, че не съм такъв.
И косите ми побеляват... ...
Щом на този свят за мен живееш ти
и за мен на този свят живееш ти,
не ме познаваш, но ти липсвам
и са общи нашите мечти.
Може би си с някоя, но си самотен ...
* * *
* *
Аз може да съм малка клечка от кибрит –
безпомощна. И слабичко да светя.
Ала на факел се превръщам скрит, ...
Безсрочен влог - любов
си пази своите принципни истини.
Не коленичи дори пред смъртта.
Но е самотна понякога, мисля си.
Иначе е дяволски нежна. ...
Прегръдка с живота
че нещо лошо, много лошо ще се случи,
не моля вече никой за подкрепа
да се опазя – просто се научих...
Когато ме разстрелват със обиди, ...
Свещената тъга
протяга се сякаш Невидима Ръка,
от Небитието и Вечността
ти сваля дарове красиви...
Започваш да твориш ...
Миг
Колко кратък е човешкият живот,
мъдрост оставя душата.
Като река, отишла толкоз далеч,
като любов пролетен вятър. ...