Стихове и поезия от съвременни български автори
Остана тишината
Ти беше миг,
припърхал
във зениците на времето.
И беше полъх - ...
Не те разбрах
Не посмях да заровя коси във душата ù бяла.
Само скитах без дъх, като в сън, запленен от чертите ù
и от топлата нежност в дъжда и за миг разцъфтяла.
Днес преваля обяд. Още срещам по пътя мечтите си. ...
Сложни чувства
да се обичаме, можем по-просто!
Дните отминали днес забрави–
слънцето нека ни дойде на гости!
С милите думи, които редиш! ...
Първи май
О, народе страден, честит Първи май!
Да върнем придобивките обществени.
Това са две неща важни и съществени.
Здравеопазване, висше образование - платени. ...
Живот за двама
Като пясъчен часовник
сезоните се сменят...
Вълшебник ли - чаровник,
дошъл е пак при мене? ...
***
Тънки струйки, чертаещи път през деня.
Бавно слиза нощта, стъпила в стремето
и подгонила слънцето с бледа луна.
По небето се виждат следите му огнени. ...
Две добри новини
(виц)
На водещите нации водачите
повикал Бог пред райската врата
и с притчи, там им изтълкувал знаците ...
Когато
и тъжен от жажда заспи на перваза,
когато нощта онемее,
решила сънят ти до болка да пази…
Когато денят се оголи ...
Песента на уличния бард
Танцът на мечтите
облечени като за карнавал,
прескачат хребетите непознати,
от вятъра подгонени - без жал.
Танцуват те и тялото притискат ...
В съня ми...
вечер тя те води в съня ми.
Щом изгреят звездите, луната заспива,
в небето нейде потъва страха ми.
Самотата така е обсебила дните, ...
Върви си
Върви си и не ми пречи!
До мен когато си, личи си –
аз искам да съм млада, разбери!
Не ми изпращай бръчка подир бръчка, ...
Усещания
Разпилени парченца...
Усещания,
копнежи,
мечти... ...
Седем
"четири дълги цигари с луната,
четири ярки звезди за разпятие,
четири празника, с липсваща дата,
четири бездни, с небе за отплата" ...
Под колелото
“Беше тихо и беше внезапно,
беше щедро и беше отчаяно...”
Анелия ГЕШЕВА, “Епистоларно"
Беше тихо... с тишина, която плаши, ...
Протегнах длани да взема
Протегнах длани да взема
времето с мен да повърви.
Душата ми се чуди не разбира
как в мен то гори. ...
Oная, дету вино ми наля
по Бърнс
Kъм къщи тръгнах си бегом,
гу мразя тоа студ и сняг
да стигна ф топлия си дом, ...
Носталгия
Над Адриатика небето се е свило.
Посегна ли, ще го докосна със ръка!
Без слънце е сърцето ми унило...
И Адриатика е моята тъга! ...
Прозрение
да ме погълнат автобуси
със снощно разписание
аз виждам много ясно
как очната ми линия ...
Моето утро
ранна самотност,
дъжд вместо слънце,
тъга и виновност?!
Това ли е моето утро - ...
* * *
да тръгнеш назад,
да пропаднеш,
да се разочароваш,
никога не е късно ...
Балада за синеокото момче - II
Селцето китно, сред лъките.
Момче със пъргави крака
в полето волно цял ден тича.
Веднъж над селото видя: ...
Когато
и общо взето нищо не върви,
сложи най-новата си бяла риза,
стисни със зъби и се усмихни.
Когато любовта ти е фалшива, ...
Кой как започва с писането?
Едни са докрай ненаситни.
Други – ,,от себе си дават.”
Трети го правят за слава.
Защото римите не убиват – ...