Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
което не можеш да ми дадеш,
не ми обещавай това,
което ти е трудно
да откъснеш от себе си, ...
Прозорец между мене и септември
и гледката закри с крила.
Рамкира всички тъжни поводи
със тясна ивица вина...
Щом чукна с клюна по стъклата ми ...
До Задушница
вечер пришил с нескопосани ръбове.
Тия недели са само за живите,
мъртвите тръгват по мръкнало в събота.
Дрипаво тлее небето от въглени, ...
Нашето време
днес трудно всеки диша.
Човекът не спира да копнее,
но дълбоко е затънал в киша.
Хората приличат повече на своето време, ...
Спомен за лятото
Крадешком хвърли поглед към своя часовник –
да се сетя, че аз съм му тука на гости,
че съм – как му се казваше? – просто летовник.
За броени минути изстина морето – ...
Неплачеща мъка
Страшна е тази неплачеща мъка -
дълбоко, дълбоко в сърцето скрита,
за гърлото стиска с желязна ръка,
в ужас изгаря, на части разплита. ...
Морето живот
се погледът простира.
Но неизвестно как,
небето плавно слива
се с падащия мрак. ...
Мълчанието на бедността
И пак край смълчаните къщи
вървя в непрогледна мъгла,
зад завеса старица се мръщи,
загледана... в мене с тъга. ...
Песимистично
останала нейде към теб.
Не открих дори една пеперуда
да пърха с красиви криле.
Уби всички мои копнежи. ...
Да пуснем Есента
Благодаря!
Да пуснем Есента при себе си
и някак си да се смирим.
От сложните житейски ребуси ...
За тебе, майко
И знам, че твоят син съм аз!
Живота ти си ми дарила!
От теб започва моят глас!
Как искам днес да те прегърна... ...
Приятелка
Приятелко, мила и вярна.
Ти винаги беше до мен
и чувствах аз твойта подкрепа.
Ти птица си волна в небето, ...
Късно е за обич
Късно е вече за обич,
тя в сърцето не гори.
Чувствата са вече различни,
просто останаха сами. ...
* * *
открадвам от минутите,
открадвам от пестеливото ти време,
открадвам от себе си,
за да се разпилея - ...
Няколко капки
изскачат забравени духове...
Душите са кухи –
из шахтите са плъзнали плъхове,
прегризват волята и последните букви. ...
Без звезди
Омръзна ми да слушам всяка вечер,
че щом е звездно, значи е омайващо,
а щом не е, било обикновено!
Във префърцунени клишета лъскави ...
Есента си дойде
звънна тиха мелодия в ранния здрач.
Барабанно затропаха почернели смокини,
повалени от хладния дъх на дъжда.
И липата трепери от зелени въздишки ...
***
в ъгъла.
Песен на капчук!
Зашеметяващо безвремие,
безмълвен стон – ...
Предай нататък
е теглила черта на хълма,
та уравнения с листа
недостиг на небе запълват?
Селце в неясната мъгла ...
Вечно непримирими
Среднощ. Две “аз”у мен в компания.
Актъори от житейска драма,
на сцената на будното съзнание.
Едното с трудните въпроси ...