Стихове и поезия от съвременни български автори
Закономерен е светът за човека
Закономерен е тоя свят
за човека на земята.
Няма връщане назад,
има начална и крайна дата. ...
Камо грядеши, Родино мила!
(гафът преди ерата на тройната коалиция)
По времето демократично
се случи нещо неприлично!
Кам Върха, като стоножка, ...
Песничка за рая
Всичко е с начало
и си има край.
Живото звучало
като в месец май. ...
Напиши ми писмо
Напиши ми писмо – не с компютър, а в плик –
колко дълго ще стане - не гледай...
Изрисувай със ласки покоя велик –
от душата си думите вземай! ...
Ай, сиктир!
Гледам и се чудя на Ферхунде
как по цял ден интриги може да плете.
Леля Хайрие готви манджите добре.
Али Ръза със старостта се бори ...
Мароко
Подаваш краче, а богът се мръщи.
Зад маските често нямаме мисъл.
Помните ли кой друг го е писал?
Защото аз се губя, отивам някъде, ...
Упорито петно
Вече няма да ползвам „печал”,
„отчаяние”, „болка”, „обречена”...
Ще избърша душата с парцал.
Стоп... „душа” и „сърце” са за кофата, ...
И след това
в очите ми сълзи напират?
Към тебе плахо щом посегна,
сърцето ми за малко спира.
Пред погледа ми се размива ...
Не знаеш
денят ми потъна в тишина,
самотно и празно бие сърцето,
прегърна ме отново кървяща самота.
Полепва по тялото, навлиза в кръвта, ...
Отдалече ме обичай...
във любов не се заричай, просто ме обичай ти!
Аз от теб не искам много, не забравяй моите очи,
дните с тебе бяха луди, спомените запази!
Някой ден ако си ида, без да се сбогуваме дори, ...
Йога
една след друга
вдишвайки дълбоко
по малко от всички
предмети наоколо
Третият!
за две сърца, до смърт обречени,
и място там за трети няма...
Разбрал ли си това, човече, ти?!
Откраднеш ли си миг за себе си, ...
Разхождаше
разхождаше безсрамно
тя бялата си кожа
под палещото слънце
като дантелено бельо ...
Тишина
като чума тежи над града.
Тя е в нас. Тъжен отговор. Просто
неочаквана, бяла следа
по лицето на минали грешки, ...
Пришълецъ
У селу фчера доди пришалець,
не ут тия, дет саму префърчават,
ам идвал ут съзвездие Телец
с намерениету да на изучава. ...
Пеперуда
студено е като в душата ти,
наричат те среднощна птица,
платена жрица на съдбата.
Душата ти пари не струва, ...
Защо
Когато утрото на моя живот тръгна към залеза.
Отроних две бисерни сълзи за избелелите спомени.
Спомени, в които имаше красиви, но и грозни неща.
Спомени, които едва ли се различаваха с нещо от други. ...
Езикът на рибите
Когато Дунав призори с върбите шепне,
когато плискащ смях върху вълните свети,
когато вятър шумоли в тревите степни –
ослушайте се! ...
Работниците от строежа
По дрехите им – слънце, вар и прах,
в ръцете им – товар от грижи,
в очите им играе малчуган
и прави ги нахално закачливи. ...
Утрин
аз в тъмното към спирката вървя.
Отивам да се трудя аз, защото
със пенсията към банкрут вървя.
Оглеждам най-критично махалата, ...
Не тъгувай, море
Не тъгувай, море, аз идвам,
косите ми развети ще докоснат вълни.
По пясъка щастлива ще тичам,
бяла пяна ще взема в ръце. ...
Ограбване
давах безпощадно,
давах, без да мисля,
давах, без да искам,
давах, ограбвайки ...