“Ето ме тук накрая и все още”.
Росарио КАСТЕЯНОС, “Парабола на изменчивата”
На дните ми по незатворената крива
и моят хвърлен камък стръмно слиза
натам, където времето се срива – ...
„Ах, этот сумасшедший дождь....”
Дъждът съвсем се е побъркал.
Захвърлил всякакво приличие,
в очите с водни пръсти бърка,
измива гняв и безразличие. ...
Стоя с ръце, напъхани във джоба...
Опитвам се и аз да съм добър,
но вътре в мен напира страшна злоба -
акъл ми дава някакъв "катър"!
Говори ми на "ти", вместо на "Вие"... ...
Още влизам в съня ти, нали? Още в спомените ти върлувам
и по устните още боли оня огън, със който целувам.
Още носиш онези следи от внезапните мои усмивки.
Като млади, нахални лози в твойте мисли са мойте извивки.
Забрави ме! Та аз съм Лилит и под черна луна съм родена. ...
Един живот, тъй кратък...
Изпълнен с множество радости, падения...
Но ти му внасяш сладък мирис на любов,
в лирично, тихо откровение!
Един живот, тъй безлик и неусетен, ...
Тя вървеше с цветя в ръцете,
вятър нежно вееше нейните коси.
Тя вървеше с тъга в сърцето,
с минало, без настояще в нейните мечти.
Тя вървеше, стъпваше леко, ...
Повярвяй в себе си!... Бъди!
Не се обезсърчавай! И Вярвай!
Верен на себе си докрай бъди!
Лице в лице срещни Съдбата си,
и не предавай никога душата си ...
Ти дойде в живота ми изведнъж,
както вятърът повява цъфналата ръж,
да разхладиш душата ми сломена,
да я укротиш неопитомена.
Ти самотните ми дни преобърна, ...
Обичам да пътувам. Без кола, влак или пеша.
Обичам да творя. Без молив, четка или пък боя.
Обичам да живея. Без дъх, взор или суета.
Обичам да мечтая. Без цвят, мирис или светлина.
Обичам да летя. Без самолет, хвърчило или пък крила. ...
Заключих любовта в кутия
и пръстена от пръста си свалих,
и забраних на любовта да бие,
когато друга лудост я взриви.
Заключих спомени, усмивки, стих, ...
Полудяха щурците. Див пелин загорча в песента
и навя аромата тръпчив през отворен прозорец.
Като маска гротескна се ухили ехидна луна.
Всяко падане - казват - е било просто стъпка нагоре.
По небесна поляна жадно скитат се диви звезди, ...
СОЛ
Всеки има различна съдба под небето –
този тук е далечна вселена незнайна,
лунен прах по ревера му приказно свети
и звезди му нашепват космически тайни. ...
За последно подарих ти
предпоследната си капка самоуважение,
дадох я в ръцете ти и прошепнах:
"Поиграй си с нея, а когато ти омръзне,
забрави я..." ...
И след бурята отново дъжд ме чака,
аз ли бях между двама ни глупака?
Страхувах се да поведа парада.
Страхувах се да бъда влака.
И сред останките остана факта, ...
Тя беше тук – самотна и прекрасна.
Тя бе тук - не чакаща, но чакана.
Но как за копнежа си да ù призная
и как да се разкрия, че я желая.
Той стоеше там, но не се помръднах. ...
Звукът от моя глухоням звънец,
празният стол и масата сложена.
Пак там, закичен със венец,
седи и ми намига спомена.
Ще легнеш с гръб към мен, ще те завия, ...