Стихове и поезия от съвременни български автори
Терзания
да видя от високо, там в далечината,
поглед мил, сърцето, малката ръка,
която да помаха... да видя аз, жената
която ми пали огън в очите, ...
на брега
попревити, старите върби
клони са провесли уморени
над сребристобелите води.
А над тях разчувствана луната ...
Поле от слънчогледи
Аз знам, че само ти можеш да направиш това.
Подари ми поле от слънчогледи, любими,
за да забравя, че ме боли, и да простя.
Заключи лятото в моите слънчогледи, мили! ...
И те търся в стих, нежно изречен...
монотонно и някак унесено.
Сякаш хиляди капчици дъжд
тихо шепнат - къде си, къде си...
И заплита Бургаската вечер ...
Неосъществена среща
Копнежност, нереалност, блян,
лутания и надежност плаха,
стъпки светлина по здрач,
сънища през тайнственост и грях... ...
Готова съм да те обичам
от тук до края
и обратно,
до дъното на питието
от всяко вчера ...
Недоизказаност... И реквием!
Плисирано небе. Звезди - мъниста.
Нагъната, сгъстена тишина.
В очите на мъжа - жена разлистена.
Недоизказан вик за светлина. ...
Уж виц, но не съвсем
Отново, както всеки божи ден
в последните петнадесет години,
Иван прибра се в къщи уморен
след работа. Пак беше с „Господине, ...
Ад
в пещи заринати писъци,
кошмари насън или житници,
минали свещи през тъмното,
табели, плакати - главите накланят си, ...
Червена роза хвърлена на тротоара
Червена роза в деколтето
на влюбена Жена отива-
попаднал ли си там, то ето:
...си вече в друга перспектива... ...
На Вили
От месеци сме вече разделени,
лъжливи думи в мен ечат,
но спомените преживени
не могат те да заличат! ...
В края на суетата
на пречовешките очаквания и заблуди
и станахме смислени до непонятност -
по-малко себе си, повече луди
Ще те крия дълбоко в зениците, ...
Звездоока нощ
ще се сбъднат всичките ми сънища:
няма да си хладнокръвно лош,
думите ти – остри като трънища -
няма на душата ми в плътта ...
Дете без детство
Във примката на бащината воля
и майчината деспотична власт
едно дете без детство, по неволя,
разплакваше цигулката на глас. ...
Скузи
коме трафити стари камбани.
Лее канцоне в главата ми още,
ще ми напомня чак до домани.
На дълга маса цяла в манджорно ...
Ден и нощ
В лятна нощ луната се отразява,
дорде изсветне напълно в сумрака,
там със мен си на открито в тъмното,
нежно, любовно свити сме до пламъка. ...
Стоплих с думи
Стоплих с думи -
пресъхнали, влажни,
незасъхнали вопли,
сълзи. ...
И...
Едно строшено пладне разпилява
горещите си бликове над мен,
една река, превърната в жарава,
тече през уморения ми ден ...