Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

Ти ми промени съдбата...

Къде си ти, рицарю любими?
Къде изгуби своите мечти?
Къде остави свойта броня?
Къде сабята на две строши?
Защо отказа се от мен? ...
1.1K

Искам те, Любов

Искам те, Любов
Искам те, Любов. Знам, че си нечестна.
Знам, че много даваш, ала вземаш всичко.
Вярвам – да си влюбен, никак не е лесно,
ала разбери ме – искам да обичам. ...
1.3K 6

Ревност

Ревност костите разяжда,
черна гнет гложди моята душа,
укор, завист и омраза
буден ме държат в нощта.
И сякаш болен от проказа, ...
861

Май

Като слънце сияеш ти,
а небесата са моите мечти.
Вятър майски леко вей.
Бодра песен ти запей.
Цветята тихо роса ще пият, ...
541

Терзания

Изкачих най-голямата ни планина
да видя от високо, там в далечината,
поглед мил, сърцето, малката ръка,
която да помаха... да видя аз, жената
която ми пали огън в очите, ...
548

Ще си затрая до... нощеска

На вишните за късния цъфтеж
не нося никаква вина.
Добре ще бъде, ако разбереш,
че истината е една.
Не знам къде зимуват раците ...
891 4

на брега

На брега висок, усамотени,
попревити, старите върби
клони са провесли уморени
над сребристобелите води.
А над тях разчувствана луната ...
912

Противостояние

Говоря ти, ала едва ли
и с половин ухо ме слушаш:
дъждът напразно сякаш гали
повехналата теменужка.
Душа облегнала на лакът, ...
955 11

Поле от слънчогледи

Подари ми поле от слънчогледи, любов!
Аз знам, че само ти можеш да направиш това.
Подари ми поле от слънчогледи, любими,
за да забравя, че ме боли, и да простя.
Заключи лятото в моите слънчогледи, мили! ...
1.6K 1

И те търся в стих, нежно изречен...

Заваля над града изведнъж,
монотонно и някак унесено.
Сякаш хиляди капчици дъжд
тихо шепнат - къде си, къде си...
И заплита Бургаската вечер ...
1.7K 10

В началото на светлината

Заравям длани в косата ти
и леко събирам пръсти горещи...
Настръхнала от желание,
ще се сгушиш в мен...
Пелената от нежност, ...
1.5K 10

Безразлична

Не ме търси. Не мога да ти дам
сърцето си - не искам да е ничие.
Не съм щастлива, че остана сам.
По-скоро чувствам силно безразличие...
А то е страшно, затова недей, ...
790 1

Той и Ти

и както бях готова
да заспя
в блатото на самосъжалението
повтаряйки си
колко гадни са мъжете ...
709 2

Там, където...

Там, където човек с човека не може да се срещне,
и там, където все пак се срещаме с някого,
ние се самоубиваме и място не остава за нас -
за малко време, за малко пространство.
И ако времето не може да ни убие, ...
912 1

Ползотворен ден

Ползотворен ден
Денят ми на вятъра няма да иде
и даже да драсна един апокриф,
когато след време четецът го види,
ще знае, че бил съм аз някога жив! ...
1.2K

Неосъществена среща

Неосъществена среща
Копнежност, нереалност, блян,
лутания и надежност плаха,
стъпки светлина по здрач,
сънища през тайнственост и грях... ...
772

Готова съм да те обичам

Искаш ли да те обичам
от тук до края
и обратно,
до дъното на питието
от всяко вчера ...
1.3K 10

Недоизказаност... И реквием!

НЕДОИЗКАЗАНОСТ... И РЕКВИЕМ!
Плисирано небе. Звезди - мъниста.
Нагъната, сгъстена тишина.
В очите на мъжа - жена разлистена.
Недоизказан вик за светлина. ...
1.1K 16

Моята котка

Красива, черна и мека,
с бяла точка на нослето
мърка моята котка,
усетила вкусното мляко.
Мята доволно опашлето, ...
1.1K

Да бъда или да не съм

Не съм аз тази, дето
с горчиви думи всички хулят.
Горчиви ветрове я брулят.
Да бъда тази, дето
с любов изпълва ти сърцето. ...
970

Триптих

Твойта заразяваща сърдечност
радва ме и днес, искри.
С мене искам да е вечно,
явно от очите ти... струи.
В забързаното днешно време ...
1.1K

Уж виц, но не съвсем

(из цикъла "Вицове в рими")
Отново, както всеки божи ден
в последните петнадесет години,
Иван прибра се в къщи уморен
след работа. Пак беше с „Господине, ...
788 1

Ад

Гласове, скитници,
в пещи заринати писъци,
кошмари насън или житници,
минали свещи през тъмното,
табели, плакати - главите накланят си, ...
1.2K 1

До море

До море...
„С майка и баща-до море, с любим-през море“
народна мъдрост
Вече знам защо, море,
те наричат Средиземно- ...
1K 1 11

Червена роза хвърлена на тротоара

Червена роза хвърлена на тротоара
Червена роза в деколтето
на влюбена Жена отива-
попаднал ли си там, то ето:
...си вече в друга перспектива... ...
818 4

Крадецът на череши

Смехът ти бяла пролет нацъфтя
и върза плод черешов в земни длани,
красиво с любовта поруменя
и люшна клони - щедри, необрани.
И жаден аз да вкуся с устни сок, ...
3.3K 1 27

Капан

Пук! Превърни се във въздух!
Но не. И така ще останеш,
с мен ще се храниш
и пак ще те дишам.
Жар. Нека станеш на пепел! ...
933 4

На Вили

НА ВИЛИ
От месеци сме вече разделени,
лъжливи думи в мен ечат,
но спомените преживени
не могат те да заличат! ...
827 2

Нощ

Дантелената нощ обгръща ни със призрачен воал,
сиянието на Луната боядисва улиците в млечнобяло
и полъх с аромат на люляк разцъфтял,
сатен и жадни за любов тела...
В прохладата изгубват се на вечерта... ...
1K 3

В края на суетата

Стигнахме до прозаичната обятност
на пречовешките очаквания и заблуди
и станахме смислени до непонятност -
по-малко себе си, повече луди
Ще те крия дълбоко в зениците, ...
970 3

Изгарящи

Изгаряш ли?
Не се плаши.
Сега при теб
звездите слизат
и се вглеждат ...
603 3

Звездоока нощ

Зная, че във звездоока нощ
ще се сбъднат всичките ми сънища:
няма да си хладнокръвно лош,
думите ти – остри като трънища -
няма на душата ми в плътта ...
822 3

Дете без детство

Дете без детство
Във примката на бащината воля
и майчината деспотична власт
едно дете без детство, по неволя,
разплакваше цигулката на глас. ...
1.8K 30

Скузи

Уно пиано ми канти от снощи,
коме трафити стари камбани.
Лее канцоне в главата ми още,
ще ми напомня чак до домани.
На дълга маса цяла в манджорно ...
2.7K 33

Ден и нощ

Ден и нощ
В лятна нощ луната се отразява,
дорде изсветне напълно в сумрака,
там със мен си на открито в тъмното,
нежно, любовно свити сме до пламъка. ...
1.1K

Стоплих с думи

Стоплих с думи
Стоплих с думи -
пресъхнали, влажни,
незасъхнали вопли,
сълзи. ...
670 2

Приемна майка

Осинових си Грижа.
Тя бе изоставено дете,
което всеки отминаваше.
Гледаше ме с питащи очи,
невярваща, че мога ...
704 1

И...

И...
Едно строшено пладне разпилява
горещите си бликове над мен,
една река, превърната в жарава,
тече през уморения ми ден ...
904 20