Стихове и поезия от съвременни български автори
257.6K резултата
Магията на Южните морета...
Магията на Южните морета...
(триптих)
1. Вечност
То беше храм на Красотата!..
А в него аз бях обладан ...
(триптих)
1. Вечност
То беше храм на Красотата!..
А в него аз бях обладан ...
692
Писъкът на совата
Не вярвам да съм бил на Този свят?
По-скоро съм бил писъкът. На сова.
Тъй силно алергичен - към асфалт!
И чак неблагодарен, за Подковите,
що дружно сте поставяли. В захлас! ...
По-скоро съм бил писъкът. На сова.
Тъй силно алергичен - към асфалт!
И чак неблагодарен, за Подковите,
що дружно сте поставяли. В захлас! ...
2.1K
33
Градът
Градът
Градът кипи… Чудовищната паст
с възбуждащ аромат – нахакан, трескав –
въздиша шумно. Тръпнеща от страст,
луната чезне в зиналата бездна. ...
Градът кипи… Чудовищната паст
с възбуждащ аромат – нахакан, трескав –
въздиша шумно. Тръпнеща от страст,
луната чезне в зиналата бездна. ...
1.2K
15
Разочарование
Разочарование
Посрещнхме с възторг и адмирация
половин век чаканата Демокрация!
Докато си допивахме възторга,
видяхме Демокрацията мила, ...
Посрещнхме с възторг и адмирация
половин век чаканата Демокрация!
Докато си допивахме възторга,
видяхме Демокрацията мила, ...
1.1K
Единствена!
Момиче от корица на списание,
отчаяна съпруга, шеф на фирма...
Преминах всичките ти изпитания,
Животе, и отново ще ме има!
Загубих първата си обич на тринадесет, ...
отчаяна съпруга, шеф на фирма...
Преминах всичките ти изпитания,
Животе, и отново ще ме има!
Загубих първата си обич на тринадесет, ...
1.6K
14
Някога в Пасифика
Някога в Пасифика
1.Утро:
Все тая безтегловност на Душата,
с която тя над Утрото лети
и се разтваря тук, из необята... ...
1.Утро:
Все тая безтегловност на Душата,
с която тя над Утрото лети
и се разтваря тук, из необята... ...
817
2
Светът ми се е фейнал на парчета
Ти идваш по-спокоен от съня.
Така ми е приятно да се случваш,
че често лягам си и през деня
и чакам на любов да ме научиш.
Предричаш ми все хубави неща. ...
Така ми е приятно да се случваш,
че често лягам си и през деня
и чакам на любов да ме научиш.
Предричаш ми все хубави неща. ...
1.8K
28
Пет увехнали цветя
Пет часа е. Рано сутрин.
Тишина.
Бяла стая - полупразна,
с паяжина на отсрещната стена.
През пердето се процежда ...
Тишина.
Бяла стая - полупразна,
с паяжина на отсрещната стена.
През пердето се процежда ...
947
5
July morning (юлско утро)
Слънчев лъч потопи се в очите,
морски бриз се пригали в косите,
изгрява усмивка добра и бяла -
зората лятна в лицето ми е спряла.
Морето гали лунните плажове, ...
морски бриз се пригали в косите,
изгрява усмивка добра и бяла -
зората лятна в лицето ми е спряла.
Морето гали лунните плажове, ...
1.3K
2
На прозореца
НА ПРОЗОРЕЦА
“Далече тътне лиха сприя...”
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
Зад стария прозорец вихри вият
и леден дъжд по покривите слиза, ...
“Далече тътне лиха сприя...”
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
Зад стария прозорец вихри вият
и леден дъжд по покривите слиза, ...
1.1K
6
Отблясъци
* За неизречените истини и скритите помисли... За истината, която никога не е мерило за себе си, защото няма единствена такава. За магията, дремеща скрита у нас и за която доста често не подозираме, че съществува...*
Сребърната планина падна в мъглата
и върхът ù проехтя в пастта на пепелта.
Сребърни ...
Сребърната планина падна в мъглата
и върхът ù проехтя в пастта на пепелта.
Сребърни ...
1.1K
1
Бойковска магистрала към ада
Бойко си деребейства в нашата страна.
Пет пари не дава за "Малинова долина".
Бодро превръща българите във прасета,
хора, мислете, чуйте алармата на поета!
Див капитализъм тук настана! ...
Пет пари не дава за "Малинова долина".
Бодро превръща българите във прасета,
хора, мислете, чуйте алармата на поета!
Див капитализъм тук настана! ...
846
1
Пламъкът в мен ще гори
Пламъкът в мен ще гори
Кой ще повярва,
че в облака пухкав, голям,
света като пламък ще видя,
отразен в мен като вулкан! ...
Кой ще повярва,
че в облака пухкав, голям,
света като пламък ще видя,
отразен в мен като вулкан! ...
664
Настроение на "Белмекен"
Като затворник съм, далече от дома си...
Със завист гледам аз далечните гори.
Небето тежките си облаци навъси
и затъмнява също, като призори.
Душата ми от самота остана празна. ...
Със завист гледам аз далечните гори.
Небето тежките си облаци навъси
и затъмнява също, като призори.
Душата ми от самота остана празна. ...
589
